Събудих се от алармата ми. Днес е понеделник за жалост. Станах измих се и си облякох това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Запътих се към стаята на Мони. Влезнах вътре и му скочих отгоре. Той измрънка нещо, но не се събуди.
Аз:Мониии, хайде ставай. -казах, като бях седнала върху него.
Мони:Не искам! -отвърна и се зави прес глава.
Аз:Kim Namjoon, ако не станеш до две минути ще почистя пода с теб! -викнах, а той подскочи.
Мони: Да, ставам. -заекна и се отви.
Станах от него, а той се запъти към банята. Отидох в хола да го изчакам. След 10 минути се появява. Излезнах ме, заключих и се запътих ме към училище. Докато вървях ме усетих нещо мокро на устата ми. Започна да ми пречернява. Обърнах се и видях Мони как някой го влачи към едно кола. След малко изгубих съзнание. Събудих се. Бях в някаква стая. Седях на пода, а ръцете ми бяха свързани с вериги за една тръба. Пред мен беше Мони, който също се събуди. От вратата влезнаха някакви мъже с маски. Започнаха да ни удрят с каквото им падне, дали с юмруци или с тръби. След време спряха и излезнаха. Устата ми беше сцепена и течеше обилно кръв, цялото ми тяло беше в синини и рани. Относно Мони, той се размина с по-малко бой от мен, имаше само синини, но по лицето имаше малко кръв.
Аз:Ей Мони. -казах, като едва си вземам въздух. -Помниш ли коя песен си пяхме преди два дена?
Мони:Но си оставаш това. -отвърна и се усмихна на сила. -И да си спомням.
Аз и Мони:Още малко сипи ми, в сърцето ми бръкни, че само мен обичаш, тук пред всички кажи ми. -запях ме и накрая се разсмях ме, но заради болката бързо се укротих ме.
В стаята имаше камера, която беше точно над Мони. Обърнах се към нея и се усмихнах. Показах среден пръст, като започнах да се смея.
Аз:Поне има нещо хубаво в цялата тази работа. -казах и се облегнах на стената зад мен.
