Ще поизчакаме малко. След известно време в чакане най-накрая се прибрахме.
Г. Т. Jungkook
Юна избяга и отгоре на това някой се опитва да се добере до дрогата ми. Извиках Taehyung в кабинета ми.
Taehyung:Какво си намислил? -попита, а аз му се усмихнах подло.
Аз:Ще си прибера любимата, понеже избяга. -отвърнах, като се изправих.
С Taehyung се засмях ме и слезнахме в гаража. Имах много коли, но си избрах тази:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Taehyung я подкара към дома на онзи Namjoon.
Г. Т. Ю.
Стана вечер, а на мен още не ми се спи. Започнах да се разхождам из къщата. Докато вървях по един от коридорите някой ме хвана и ме изкара извън къщата. Качи ме в една кола, но и Мони беше вътре, даже спеше. Мъжете които ни отвлякоха бяха с маски. Ритнах седалката на единия, а той дори не ме погледна, само изохка. Гласа му ми беше познат. Обърнаха се към мен и си свалиха маските. Мамка му! Това вече е ебавка с мен!
Jungkook:Здравей любов. -каза и се усмихна.
Аз:Виж ти... Някой е поел нещата доста на сериозно. Така като те гледам няма да издържиш на моя децки акъл. -отвърнах и се облегнах.
Taehyung:Няма ли да бягаш? -попита и ме погледна объркано.
Аз:Не, защото вратата е заключена. -казах, като натиснах дръжката, за да докажа.
Jungkook:Впечатлен съм. -отвърна и запали колата.
Тръгнахме отново към имението. По пътя Мони се събуди. Щом стигнахме Namjoon се качи в същата стая в която бяхме, защото му се спяло. Аз и Taehyung бяхме в кабинета на негово величество. Още малко и ще трябва да му се кланя.
Jungkook:Защо избяга? -попита и ме погледна с усмивка.
Аз:Беше ми скучно. -отвърнах, като седнах срещу него.
