Гледна точка на Джесика
След като се прибрахме се изкъпах и след това излезнахме на басейна и си почивахме. С Ашли и Джак се разбрахме към 19 за киното и всъщност сега ги чакаме да дойдат.
- Може поне пуканки да си купим. - из мрънка Майк.
- Голямо дете си. - скарах му се.
- Ха ха... кой го казва?!
- Седим тук от пет минути и не спря да мрънкаш.
- Седим тук от двайсет и пет минути. - оточни той.
- Голяма работа.
- Мразя да чакам. Аз отивам за пица.
- И ме зарязваш?
- Ела и ти.
- Не. Разсърдих ти се.
- Стига де. - опита да ме прегърне, но аз го избутах. - Няма да се сърдиш.
- Ето ни и нас. Имаше задръстване. Извинете, че трябваше да ни чакате. - каза Ашли бързо.
- Хайде да влизаме. Ето ви билетите. - подадох им ги. Отидохме и си купихме пуканки, начос и напитки. Влезнахме в залата и след двайсет минутните реклами филма започна.
21:00 часа
С Майк бяхме в колата на път за вкъщи. Тананиках си песента, която беше пусната по радиото и си разглеждах Инстаграм. Получих съобщение от Ник и го отворих.
Н(Ник):
Н: Какво мислиш за новото ни допълнение?- О боже колко е сладко... Ник и Ели са си взели кученце. - показах му снимката.
- Колко е малко. - засмя се.
Дж: Голямо сладкишче. Ваше ли е?
Н: Да. Купихме го преди час.
Дж: Честито! Нямам търпение да го видя.
Н: Чак на Коледа.
Дж: Ъгх... за жалост... липсваш ми.
Н: И ти на мен.
YOU ARE READING
Just you and me
Teen FictionТова е втората част на "Just friends" и за това е препоръчително да прочетете първо нея. Може да я откриете в профила ми.