32 глава

1.2K 73 1
                                    

Гледна точка на Крис

Брат ми беше... не знам, някъде с приятелката си, а аз бях вкъщи с моята. Бяхме седнали на дивана пред камината. По- скоро тя беше седнала в мен, а аз на дивана. Краката и бяха от двете ми страни, а устните и оставяха целувки по вратът ми.

Аз обаче не бях там. Бях някъде дълбоко в мислите си. Така е от както се върнахме. Не мога да спра да мисля за това как е Джесика. Странно е, но все пак. Много ми е кофти, че дори не знае кой съм. Та тя е най- добрата ми приятелка.

- Пак мислиш за нея, нали? - Изабел стана от мен, а аз я погледнах. - Крис имам чувството, че харесваш нея, а не мен. В момента сме сами и вместо да се забавляваме ти седиш и гледаш в една точка.

- Из не е така. Аз харесвам теб. Джес е... беше моята най- добра приятелка и просто ми е кофти.

- Добре, но къде съм аз в цялата картинка? Все пак аз съм твоето гадже.

- Знам съжалявам.

- Ще ми отговориш ли на един въпрос?

- Питай.

- Изпитвал ли си някакви чувства към Джесика? Някога?- чувайки това извих вратът си назад и въздъхнах тежко, а след това отново я погреднах в очите. - И не ме лъжи.

- Няма да те лъжа, но какво, ако е така?

- Харесваш ли я?

- Не.

- Но си я харесвал?

- Може би.

- Крис не овъртай! Изпитвал ли си чувства към това момиче?

- Да. И какво от това? За миналото ли ще си говорим? Все едно аз на теб съм ти първия.

- Добре не се ядосвай. Просто исках да знам. Мислиш за нея постоянно. Не изглежда като само приятелски чувства. А ако те питам дали докато беше в Маями си мислел толкова за мен съм обедена, че отговора е не.

- Из харесвах Джесика преди три години за около месец. Нищо повече. В момента съм с теб. Ясно? И не искам да си мислиш, че ми е все тая за теб.

- Хубаво. Отивам да си сипя нещо за пиене. - тя тръгна към кухнята. Не виждам какъв и е проблема. На фона на всичко сега и Изабел да се сърди е просто върха.

На сутринта

Гледна точка на Джесика

Алармата ми ме събуди, което значи, че е време да си изпия лекарствата. Усмихнах се, когато се надигнах леко и видях колко е хубаво времето на вън. Вчера вечерта също беше интересно. Майк ми беше разказал доста интересни неща за нас. Едно обаче ми е странно. Не си го представям, като мое гадже. Смисъл става, но за приятел. Не знам как съм го харесала. Не виждам с какво е по- добър от Кевин. А съм била с него три години. Не мисля, че ще се повтори.

Just you and meWhere stories live. Discover now