Just you and me

38 глава

Гледна точка на Майкъл

Бавно се приближихме един към друг и се целунахме. Веднага се отдръпнах.

- Извинявай... не трябваше. - погледнах на страни.

- Само аз и ти. - прошепна тя, а аз се обърнах.

- Моля?

- Това си казахме, когато пристигнахме в Маями. Спомням си! Спомням си всичко!

- Спомняш си? - и двамата се изправихме.

- Спомням си! - започна да подскача от радост и накрая ме прегърна силно.

- Обичам те!

- И аз теб!

- Отново заедно?

- Само аз и ти. - засмя се и ме целуна продължително.

- Сбъдна се.

- Кое?

- Днес си пожелах това да се случи. Да си върнеш паметта на рожденият ми ден.

- И стана чудо. Чувствам се странно. Сякаш се завръщам от далеч. Все едно сме били разделени дълго време и сега съм отново тук. Но си спомням и всичко след като се събудих от комата. Много странно. Смисъл били сме заедно, но не... заедно.

- Да. И на мен ми е странно. До преди пет минути- просто приятели, а сега си си ти. Моята Джесика.

- Аз съм си. Твоята Джесика. - усмихна се широко.

- И сега какво?

- Много ли е късно?

- 23 часа.

- Значи не пречи да звъннем на останалите. Знаеш ли колко ми липсват. А и не мисля, че тази новина ще ги изнерви. - каза.

- Ами хайде тогава. Какво чакаме? - затичахме се към колата. Прибрахме се за около половин час. Паркирах и влезнахме в къщата.

- Ох у дома. Все едно не съм била тук с години, а всъщност са няколко часа. Ще е странно докато привикна със странните спомени тук, докато ме е "нямало" и с мойте, които са си попринцип.

- Радвам се, че се събрахме. И че ти помниш всичко. Боже не знам къде се намирам. Толкова съм щастлив в момента.

- И аз! - тя отново ме прегърна, естествено нямах нищо против. Можем да си седим така вечно. - И сега да звъним на останалите. - седнахме на дивана и тя си извади телефона. - Един по един или групово?

- Давай всички на веднъж. И после на ваще.

- Ок. - тя отвори чата на групата и набра. Всички вдигнаха след няколко сигнала.