Just you and me

31 глава

11 дена по- късно

Гледна точка на Джейсън

След като ме изписаха от болницата трябваше да си стоя вкъщи заради крака. Вратът ми се оправи за седмица, но гипса трябва да седи за поне месец. Относно инцидента родителите на Джесика няма да повдигат обвинения. Не знам защо, но пък е в моя полза, така че... Също разбрах, че се е събудила и има амнезия. Значи не ме помни, нито нещата, които са се случили. Това също е ок за мен. Започваме от нулата. Нямам търпение да излезна навън, дори на лекции да отида. Остават ми 3 дена с гипса и после всичко си е по старо му. Наще нищо не ми казаха за случилото се. Те дори не дойдоха до тук. Само от разстояние говореха с адвоката ми и такива неща.

Гледна точка на Майкъл

Преди 4 дена всички си се върнаха обратно кой където живее. Наще също се върнаха в Ню Йорк. Днес изписват Джесика. Ще трябва да живеем заедно. Аз естествено нямам против, но за нея е странно. Ние дори не си говорим. Техните зминават за Ню Йорк вечерта. Казаха, че ще е по- добре да ме оставят сам с нея за да може да и помогна да си върне паметта. Идеята ми се струва тъпа. Тя дори не ме познава, а хората, които помни си тръгват. Представям си какво и е да живее на друго място, в "чужда" къща, с "напълно непознат" човек. Днес е четвъртък и чак в понеделник ще ходим на лекции.

Гледна точка на Джесика

Беше късния следобед и тъкмо излезнахме от болницата. Татко ни чакаше в колата от пред, а аз и мама се качихме. Майкъл беше с неговата кола.

- Значи сега щи ме оставите да живея сама с него? - скръстих ръце на задната седалка.

- Скъпа така е по- добре. Повярвай само той може да ти помогне сега. - увери ме мама.

- И как по- точно ще ми помогне? Вижте просто все едно не съм живяла тези три години. Не ми пука какво е и какво не е ставало през тях. Все едно не съм била там. А и аз не познавам Майкъл, нито града, а дори не знам къде се намира къщата. Това не е моя живот.

- Джес това е твоя живот. Трябва да го приемеш. Ще свикнеш или по- добре ще си спомниш всичко.

- Това не е моя живот. - повторих. - Искам си моя дом, приятелите и гаджето, което познавам.

- От както се събуди нищо ли не разбра за случилото се? Скъпа,  колкото и да ти е странно всичко това е истина и е напълно реално.