Just you and me

2 глава

Гледна точка на Джесика

Вчера до към обяд бяхме на басейна, хващахме тен и плувахме, а после до вечерта подреждахме стаята си. Наредихме си всички дрехи и вещи и за вечеря си поръчахме пица и гледахме романтична комедия в новият ни хол. Днес смятаме да се разходим из Маями, да отидем да видим къде се намира университета и дали е близо.

- Майк готов ли си? - провикнах се. От пет минути го чакам на вратата.

- Да. - слезна по стълбите.

- Най- накрая.

- Имам цял ден. Едва 11 часа е.- каза и излезнахме.

- Звънна ли на ваще? - попитах.

- Да. А ти на ваще?

- Да. И нищо не ми казаха. Единствено ми казаха, че къщата и колите са като подарък за завършването ни и за това, че ни приеха в добър университет.

- И на мен това ми казаха. Наговорили са се. - засмя се.

- Е ще е хубаво, ако наистина е така. И всъщност искаш ли първо да отидем да видим университета, да го разгледаме и после може да отидем на обяд.

- А след това да разглеждаме града? Става. - съгласи се. - Само че на къде е университета?

- Ох... чувствам се като турист. Ами според картата, която ни дадоха на летището е в тази посока. На третата пресечка в ляво и продължаваме, докато не го видим в дясно от нас. Не изглежда далеч.

- Защо не тръгнахме с кола?

- Защото отиваме да се разходим. - отвърнах и тръгнах по улицата, а Майк ме последва. Хванах ръката му. - Не е ли страхотно? Виж от тук даже се вижда океана. Смятам, че ще бъде страхотно да живеем тук.

- Да. Все пак сме заедно.

- По- късно може да звъннем и на останалите. Да ги чуем при тях как е и дали им харесва.

- Може. Те Рейчъл и Джейк утре заминават нали?

- Мисля, че през нощта. Поне Рейч нещо такова ми каза.

- Може.

Продължихме да вървим в тишина. Още на втория ден вече съм влюбена в този град. Не може да е толкова красиво и някак спокойно или поне в нашият квартал. Преди съм идвала само веднъж в Маями, но тогава бях на 10 и не си спомням много или поне тогава не ми е правило чак такова впечатление.

- Хей на осемнайсти какво ще правим? - попита.

- На осемнайсти?