34 глава

1.1K 81 6
                                    

Гледна точка на Джесика

Края на лекциите настъпи и е време да се прибираме. Излезнах навън за да на намеря Майкъл.

- Джес! - чух Джейсън и се обърнах. Той вървеше към мен.

- Да тръгваме. - Майк дойде зад мен и уви ръка около раменете ми, повеждайки ме към паркинга. - Разбрахме се да не говориш с него.

- Аз не съм малка за да ми казваш какво да правя. Какво толкова е станало, че да не говоря с него?

- Просто се качвай в колата. - каза, а аз го послушах.

- Майкъл кажи ми истината. Какво е станало между нас и Джейсън, че да не говорим с него?

- Няма да се откажеш.

- Не. Просто ми кажи!

- Той е виновен за състоянието ти в момента! - повиши леко тон.

- Моето състояние?

- Да! Благодарение на този идиот ти беше в кома две седмици и сега си с амнезия.

- Разкажи ми какво е станало. Какво е станало преди това. Как се е стигнало до инцидента?

- Предишната седмица аз трябваше да отида в Ню Йорк, а ти пожела да останеш тук. През това време си се вързала на някакво предложение на Джейсън. Обещал ти е да те остави намира, ако се представяш за негово гадже за седмица пред техните. Една от вечерите сте отишли на клуб и когато сте се прибрали ти си го целунала и си искала да правите разни неща, но той не се е възползвал от това, че си била пияна. Когато се върнах ти ме посрещна на летището и ми каза за случилото се. Аз естествено се изнервих и се скарахме. Отидох на хотел, ти си остана вкъщи и така до вторник. Писахме си и се разбрахме да се срещнем в парка. Ясно беше, че не можем да бъдем разделени. Та аз те чаках в началото на парка, а ти идваше от паркинга и трябваше да пресечеш. И тогава стана всичко. В един момент те видях на земята цялата в кръв, в следствие от катастрофа между двама идиоти. И точно този, който блъсна теб беше... Джейсън. - замълчах след чутото. Нямаше какво да кажа. Разбрах и защо на Майк не му се ходеше в парка. Това е ужасно. На негово място щях да се срина напълно. Не знам как той се държи. А и след толкова хубави моменти заедно това да се случи.

- Да се прибираме. - казах. Той ме послуша и потегли към домът ни.

Когато пристигнахме той паркира, а аз влезнах и си изпих лекарствата. Качих се и се преоблякох с клин и широка тениска, която намерих в гардероба. Слезнах долу и видях Майк на дивана. Той ме погледна и се усмихна.

Just you and meTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang