Just you and me

19 глава

Неделя

Сутринта

Гледна точка на Джесика

Паркирах на паркинга на летището и погледнах часа. Майк ще кацне до 15 минути. Не мога да повярвам. Как стигнахме до тук? Последните няколко дена избягвах Джейсън, единствено го питах какво е измислил пред техните. Каза, че им е казал истината, но до колко е вярно не знам. В деня, в който той си тръгна от нас се видяхме и по- късно за да ми върне багажа. Тогава отново си беше същия и ме убеждаваше, че с него можем да бъдем заедно, да сме щастливи. Без мен не можел да живее и такива. Не го разбирам. Обаче това ми е най- малкият проблем. Цяла нощ не мигнах, защото знам, че днес трябва да кажа на Майк истината. Не мога да го отлагам. Ако не му кажа сега и разбере по- натам ще стане още по- зле. А и аз не мога да крия такова нещо. Не само за целувката. Самият факт, че се навих на това с Джейсън... мразя се за това. Не знам как ще го погледна в очите и ще му кажа това.

Отново погледнах часовника. Трябва да влизам. Взех си чантата и излезнах от колата, заключвайки я. Поех си дълбоко въздух и тръгнах към входа на летището. Отидох при изхода, от който трябваше да излезне Майк и останалите от полета.

Минаха много дълги пет минути. Струваха ми се като часове. Изнервях се още повече и имаше някаква стягаща болка в гърдите ми. Видях Майк да излиза с куфара си и щом ме видя се усмихна. Опитах се да отвърна.

- Нямаш представа колко ми липсваше! - целуна ме и ме прегърна силно. - Да се прибираме?

- Мхм... - кимнах. Тръгнах, но той хвана ръката ми.

- Джес? - обърна ме към себе си. Сълзи започнаха да се образуват в очите ми, но се стараех да си останат там. - Какво става? - попита, а аз продължавах да мълча. Прехапах устна и погледнах на страни. - Джес плашиш ме. Какво е станало? - усетих една сълза да се спуска. - Погледни ме.

- Аз... не мога. - отново отместих поглед.

- Защо плачеш? Какво става по дяволите?! Джейсън? Дженифър? Нещо?

- Джейсън.

- Какво ти направи? Ще го убия! Казвам ти ще му счупя вратът и...

- Този път и аз бях виновна. - накрая го погледнах.

- Как така?

- Ами така. В понеделник отидох на лекции и той ме заговори в двора. Предложи ми да се правя на негово гадже пред техните за седмица, като обеща, че след това ще ме остави намира и... аз приех. Издържахме до сряда, защото във вторник вечерта техните решиха да идем на дискотека. Малко се напих, просто трябваше да се отпусна за да приема това с играта. И след като сме се прибрали съм го целунала и...

- И?

- Нищо не сме правили... просто... това е. - казах, а той замълча. - Майк. Няма ли да кажеш нещо? - попитах, а той поклати глава. - Да се развикаш? Нещо? Моля те не мълчи така.

- Какво да кажа Джес? Не сме се разделяли за повече от няколко часа. Сега ме няма за седмица и... разочарова ме. Няма смисъл да викам или нещо. Просто ми кажи. Това ли е краят? За това ли бяхме три години зяедно? Не мога са повярвам, че си се съгласила на тъпата му игра.

- Майк...

- Това е наивно Джес. Да не си на пет? Обещал ти е да те остави? Това не става точно така.

- Знам. Просто... тогава се поддадох на надеждата, че наистина ще ме остави и всичко ще си е ок.

- Сега ок ли е? Аз не мисля така. Знаеш ли? Нека приключим сега. Просто край. Няма смисъл. Ще се прибера, ще си събера и останалите неща и ще отида на хотел.

- Не. Не може да приключим. Знаеш колко те обичам... Нали?

- Не знам Джес. Знам, че бих направил всичко за теб, защото ти си моя свят. Не мога да проумея с кой акъл се върза на онзи кретен.

- Аз ти дадох втори шанс, когато преспа с Рейчъл. Преспа! А сега късаш с мен заради шибана целувка?!

- Това беше преди три години. Бяхме заедно от седмица. Беше грешка. Но след толкова време...

- Мойто също беше грешка.

- Тогава бях пиян.

- Аз също! - извиках. - Щом не ти пука хубаво! Дано намериш нещо по- добро!

- Чао! И повярвай има много по- добри!

- Ама разбира се. Дженифър например.

- Точно! Тя се супер секси, може би ще тръгна с нея.

- Успех тогава!

- И на теб с Джейсън!

- Майната ти! - излезнах бясна от летището и се качих в колата си. Не мога да повярвам. Тоест очаквах го, но и не точно. Да скъсаме да, но да се скараме?

Сълзи започнаха да обливат лицето ми, а аз тръгнах нанякъде. Не смятам да се прибирам, защото вероятно Майк ще отиде да си вземе нещата. Като бях малка бяхме ходили на един изоставен плаж на изхода от Маями. Ще ида там. Далеч от всичко и всички.

Гледна точка на Майкъл

Взех си такси и отидох до вкъщи. Събрах си целият багаж и слезнах по стълбите. Видях стената със снимки на мен и Джес. Не мисля, че всичко ще свърши. Но ми трябва малко време да приема случилото се. Познавам я и знам, че не би го направила за да скъсаме или да се скараме. Просто ме е яд, че този нещастник я е изиграл. Взех ключовете за колата си и качих багажа си в багажника. Близо до университета имаше много хубав хотел. Мисля да отседна там. Поне докато с Джесика не се оправим. Ако изобщо се оправим.

А/Б
Здравейте! Главата е кратка, но нямаше какво повече да напиша в нея. Надявам се да ви е харесала. Коментирайте и гласувайте. Благодаря!♥♥♥