Гледна точка на Майкъл
Бях в хола и тъкмо набирах по Skype останалите. Джес си взе душ и се оправя горе. Всеки момент ще дойде.
- Хей как са всички?! - Крис звучеше доста щастлив.
- Добре сме! - отвърнахме.
- Как е при вас? Довлни ли сте?- попитах.
- Ню Йорк е уникален град. - каза Сам.
- Ние сме в самолета. Все още не знаем какво е в Бостън. - каза Рейчъл.
- При нас е страхотно. Джес е много развълнувана.
- Какво за мен? - Джес дойде и седна до мен. Беше облечена с една моя тениска и беше доста секси. Прегърнах я.
- Казвах колко много ти харесва тук.
- Оо... да градът е страхотен. - съгласи се.
- Хора можете ли да повярвате, че след по- малко от два дена ще учим в университет?! - обади се Лизи.
- Не! - отвърнахме всички.
- Чувствам се стар. Преди три години, когато се срещнахме не предполагах, че ще станем толкова близки. Помните ли колко ни беше забавно?
- Крис млъкни, че ще се разплача! - скара му се Джес.
- Ех... нямам търпение ваканцията да дойде и да се видим. - въздъхна Итън.
- И аз така. - отвърнах.
- Какво ли прави Ник? - попита Сам.
- Не знам. Не съм го чувала от преди две седмици. - каза Джес.
- Защо не му звъннем? - попита Джейк.
- Защото в Лондон е 1 през нощта. - отговорих.
- Аа... да. При вас колко е часа?- попита Сам. - Тук е 20.
- И при нас. - казаха Рейчъл и Джес.
- При нас е 17. - каза и Лизи.
- Рейч вие нямаше ли да летите през нощта? - попита Джес.
- Щяхме, но решихме, че е по- добре да кацнем вечерта, да се наспим и да имаме един свободен ден за разходки. Всъщност до половин час трябва да кацнем. - отговори Рейч.
- Да това е по- добрия вариант.- съгласи се Джес.
- Един съвет от мен. Ако използвате карта да се ориентирате, ако ви се стори 15 минути разстоянието до дадено място, по- добре си обуйте удобни обувки. Няма да са 15 минути. - казах.
YOU ARE READING
Just you and me
Teen FictionТова е втората част на "Just friends" и за това е препоръчително да прочетете първо нея. Може да я откриете в профила ми.