23 глава

1.2K 66 7
                                    

Гледна точка на Майкъл

Ще умра! Точно пред очите ми! Направо съм в шок. Не можех да усмисля какво се случва. Изкрещях името и и претичах разстоянието от тротоара, на който седях до тялото и. Беше цялата в кръв и лежеше на земята. Хора се събраха наоколо и започнаха да звънят на 911. Аз седях до тялото и и държах ръката и.

- Джес. - прошепнах плахо, а сълза се спусна по бузата ми. Не може да е реално. Това е кошмар нали?! Не се е случило. Не искам да се е случвало.

- Господине? Господине? - някакъв човек се опита да привлече вниманието ми. В момента точно не можех да реагирам на нищо. Седях втренчен в лицето и обляно с кръв. - Познавате ли я? Как се казвате? Как се казва тя? - този беше полицай. Забелязах униформата му.

- Пазете се! Направете път! - медицински екип дойде. Обградих тялото на Джес и ме издърпаха. Не проявих никаква реакция. От разстояние продължавах да я наблюдавам. - Има пулс. Да я закараме в болница. Бързо! Хайде! Всяка минута е   важна!  
Видях как я слагат на носилката и се осъзнах най- накрая.

- Джес! - станах рязко и тръгнах след тях. - Джес! Събуди се! Къде я водите?

- Вие какъв сте и?

- Аз съм нейният приятел! Ще се оправи нали?! Моля ви! Тя ми е всичко! - виках на доктора.

- Успокойте се! Елате с нас в болницата. - последвах ги. Качиха ме в друга линейка. Имаше общо три. Джес в едната, единият от шофьорите на колите, които се блъснаха и в последствие раниха Джес във втората, а аз и шофьора на другата кола, който не е пострадал толкова в третата. Седях и не помръдвах. В глава ми изникваше само момента, в който двете коли се сблъскаха, едната излезе от пътя и блъсна Джес силно. Ще убия нещастника, който и го причини. Сега не видях кой е, защото не можех да мисля в този момент. Ще ми падне това нищожество и тогава ще го расфасовам!

Не знам колко време мина, но пристигнахме. Влезнахме в болницата. Джес я вкараха в операционната, а мен ми дадоха три вида успокоителни. Не че помагаха особено. Шока е огромен, а страхът още повече. Казаха ми по- късно, когато се почувствам добре и мога да разговарям с някого да отида и да си дам показанията за случилото се на полицаите, които чакат долу.

- Господин Райд?

- Да.

- Трябва да се свържете с близки на момичето.

Just you and meWhere stories live. Discover now