Just you and me

28 глава

Събота

Гледна точка на Майкъл

Минаха две седмици и половина от инцидента. Останалите все още са тук. Казаха, че ще останат за месец. Ако не се оправи до тогава трябва да се прибират. Разбирам ги. Все пак и те имат работа и университет. Не могат да стоят тук вечно. Ник си замина в петък, че има някакви изпити и няма как да остане. А и без друго в момента където и да сме не можем нищо да направим. Всеки ден след лекции идвам тук и седя до късно вечер. Говоря и. Не знам дали ме чува или не, но все пак. За последните две седмици не съм ял почти нищо. Пия кафе и успокоителни постоянно за да не заспя и да не се изнервям. Веднъж ми се наложи да се срещна и с Джейсън. Размина се само с три удара в лицето, защото полицаите ме спряха. В момента обаче вече ми е все тая за него. Искам тя да се събуди. Останалото няма значение.

В момента съм само аз в болницата. Другите отидоха до хотела за да се изкъпят и оправят. 10 сутринта е и не съм спал цяла нощ, не че напоследък съм спал изобщо. Поне петък и събота наще ми позволяват да оставам и през нощта, а те се прибират. Седях на стола, когато се случи. Ръката на Джес помръдна. Убеден съм, че видях пръстите и да се мърдат. Най- накрая!

- Джес! - станах от стола. - Джес! Чуваш ли ме? Отвори очи. Джес! - говорех и. Ръката и отново се размърда и се сви в юмрук. Започна леко да се движи и накрая очите и леко се отвориха. Трябваше и време да привикне със светлината. - Джес! Събуди се! Събуди се! - зарадвах се. Тя се осъзна и ме погледна продължително.

- Кой си ти? - прошепна, защото явно и беше трудно да говори.

- Как така кой съм аз? - попитах едвам едвам и притеснение ме обвзе. - Аз съм Джес! Гаджето ти! Майкъл. Знаеш кой съм.

- Гаджето ми? Не! Кевин. Къде е той? Той е моето гадже! - тя се надигна и заоглежда помещението.

- Джес... не ме ли помниш? - очите ми се насълзиха.

- А трябва ли?

- Стига! Знаеш кой съм! Заедно сме от три години. Живяхме в ЛА, а сега сме тук в Маями. Не помниш ли?

- Маями? Аз живея в Лос Анджелис с родителите ми. Дори не те познавам. Кевин! - извика. - Къде е? Какво си му направил?! Къде съм?! Това болница ли е? Защо съм тук?! - развика се и се разплака, а аз се стреснах. Не може да е истина. Вратата се отвори и вътре влезнаха доктор и медицинска сестра.