Just you and me

12 глава

Гледна точка на Майкъл

Паркирах колата пред вкъщи и побързах да стигна до входната врата. Отворих рязко и Джейсън и Джесика бързо станаха от дивана и впериха поглед в мен.

- Какво по дяволите става тук?! Нали беше болна?! А ти? Беше на лекции по- рано. - развиках се.

- Споко де. Джесика ми е приятелка. Реших да видя как е. Каза ми, че е болна. - защити се Джейсън.

- Да бе. За малко да ти повярвам. Знам, че я харесваш и я сваляш във всеки удобен момент.

- И какво, ако е така?!

- Ей, ще те...

- Спрете да викате! - изпищя Джесика.

- А твоето оправдание какво е? Какво прави той тук?

- Не знам. Дойде преди десет минути на вратата за да ме види. Тъкмо щеше да си тръгва.

- За идиот ли ме взимате и двамата?! Мислех, че мога да ти вярвам. Джес, три години.

- Не се прави на моралист. Сякаш не си и кръшкал. - обади се Джейсън.

- Ти да мълчиш! Не ме познаваш! Аз обичам само и единствено нея. А сега разбирам, че тя крие неща от мен. Защо не ми каза за него? - отново върнах погледа си върху Джесика.

- Майк аз... просто не исках да става проблем. Мислех, че ще свърши скоро. А и аз съм с теб и точка. Да не мислиш, че и на мен този пикльо ми е много приятен? Да се влачи след мен, където и да отидем и да ми се мазни?

- Мислех, че сме приятели.

- Млъквай! - повишихме тон и двамата с Джес.

- Градим връзка в продължение на три години, не си мисли, че просто така ще тръгна с някой друг. - продължи тя.

- Аз по- добре да си тръгвам.

- И аз така мисля. - проследих с поглед Джейсън до вратата. - И само да съм чул, че я притесняваш! - провикнах се след него.

- Съжалявам! - наведе глава.

- Нищо. Нека не го правим на проблем. Обаче, ако някой те дразни, досажда или притеснява, с каквото и да е, просто ми кажи. Става ли?

- Да. Това е плюса да имаш гадже боксьор. - пегърна ме, а аз се засмях.

- Трябва да паркирам колата в гаража. - казах.

- Добре. Чакам те. - пусна ме и аз излезнах.

Гледна точка на Джесика