Just you and me

29 глава

Гледна точка на Рейчъл

- Рейч ще и обясниш ли? Ние много пътуваме и не можем да и кажем много. На теб повече споделя.

- Натали! - изгледах я с присвити очи.

- Да, а и вие между тийнейджъри ще се разберете по- добре. Ние ще изчакаме отпред.

- Рич! - и те излезнаха.

- Защо се държат толкова странно?

- Родители. Какво да ги правиш? - усмихнах се неловко и вдигнах рамене.

- Та какво трябва да ми кажеш?

- Ами... Джес знаеш, когато хората забравят някакви неща от миналото си. Например когато си ударят главата и...

- Амнезия?

- Да. Точно така. Амнезия. Добре от къде да започна... - замислих се.

- От началото?

- Началото е края. - наистина е така. Началото е катастрофата, но началото е и преди три години... Ах... как се обяснява такова нещо? - Добре... момчето, което беше тук преди малко.

- Онова, което мисли, че ми е гадже?

- Да. Той наистина ти е. И хората отпред... приятелите ни... ти не ги помниш. Стана инцидент, в който ти пострада и беше в кома две седмици и сега имаш амнезия.

- Не е възможно.

- Джес коя дата сме?

- 21 Април.

- Грешка. 29 Октомври.

- Няма начин. А къде е Кевин? Не може това да е истина. Рейч защо ми говориш тези неща?

- Джес това е истината. Кевин замина за Канада след края на 9 клас. Ние с теб се записахме в паралелка с актьорско майсторство. Това ни беше мечтата. Там се запознахме с Майкъл, Крис, Сам, Джейк и Итън. Нашите приятели. Ти тръгна с Майк, аз съм с Джейк, а Лизи е с Итън.

- Лизи? Тя е тук?

- Да. После може да я видиш.

- Рейч аз... много съжалявам, ако наистина е така, но аз... не си спомням нищо. А сега ми казваш, че съм се разделила с Кевин? Бяхме заедно две години.

- Джес не плачи. Това е минало.

- За теб и за другите, за които говориш. За мен е настоящето.
- Джес... просто повярвай ми. Наистина не те лъжа. Това е истината. Разбирам, че няма как да си спомниш сега, но... Не знам. Все още има начин да си възвърнеш паметта.