Matthew 19:6
"Те вече не са двама, а една плът. Затова онова, което Бог е сглобил, никой не трябва да го разделя".
Юнги никога досега не бе заключвал толкова бързо вратата на класната стая, но Джимин стоеше на масата, а устните им все още бяха слети като същевременно той се намести между хубавите му крака.
- Толкова много ми липсваше, бебче. – Юнги вдъхваше от аромата на любимият си, чийто ванилов аромат го караше да се чувства сигурен докато целуваше врата му. – Липсваше ми любовта ти, аромата ти, докосванията ти.
Джимин изскимтя, когато Юнги нежно целуна врата му, поставяйки скромни целувки по кожата му докато мърмореше своите си хвалби към него. Джимин се кълнеше, че това е единственото докосване, което му се струваше правилно; единственото момче във Вселената, което можеше да го докосва по начина, по който той желаеше.
Юнги бавно откопча ризата на Джимин, без да бърза с това занимание. Искаше да е сигурен, че той се чувства възможно най-комфортно. Джимин изскимтя заради липсата на контакт от устните на Юнги по врата си, а той се изкикоти леко, шептейки нежно в ухото му:
- Нетърпеливо момче. Обещавам ти, че няма да излезеш от тук незадоволен. – Юнги захапа леко ухото му докато шепнеше, а Джимин реши да приближи лицето си за целувка.
Той премина с пръсти през косата на Юнги докато се целуваха, а Юнги най-накрая го освободи от ризата. Отдръпна се с усмивка, а Джимин посегна към колана му, нуждаещ се от това, което желаеше.
- Толкова много те искам. – Джимин прехапа леко устни докато дърпаше Юнги за колана, гледайки го право в похотливите очи. – Искам те толкова много.
Юнги се усмихна на бебчето си и го издърпа отново за целувка, започвайки да разкопчава панталона му. Изглежда Джимин имаше същата идея в ума си, тъй като започна да разкопчава дънките на Юнги, изнервен заради това, което предстоеше, но и същевременно изцяло готов.
Юнги събу панталона му, оставяйки го само по боксерки, седящ на масата и гледайки го с копнеж.
Джимин реши, че не може да чака повече и издърпа надолу дънките на Юнги заедно с боксерките, непестящ и секунда, за да може най-накрая да види какво крие той в скъсаните си дънки. И когато най-сетне го стори, той облиза устни при гледката. Юнги забеляза това и сметна, че по-малкия се държи сладко.
- Голям е... - Джимин се подсмихна, несигурен дали трябва да гледа към очите на Юнги, или към члена му. Затова превключваше между двете, карайки го да се засмее докато продължаваше да издърпва последния останал плат по Джимин.
- Считай го за свой– Юнги каза в ухото му, приближавайки голото му тяло към своето, членовете им се докоснаха, което накара Джимин да изскимти рязко. – Защото никой няма да го получи, освен ти.
Джимин погледна Юнги право в очите и двамата се вгледаха един в друг, сякаш бяха изящество, използвано за удовлетворение. Джимин го целуна отново, а Юнги плъзна език в устата му, наслаждавайки се на сладкия вкус на момчето си, което обичаше с цялото си съществуване. Ръцете на Джимин попаднаха върху врата му, Юнги постави едната си ръка върху бедрото му, а с другата хвана члена му, който вече бе доста твърд. Джимин тихо изстена заради внезапния контакт, а Юнги се подсмихна измежду целувката.
- Мм, искам членът ти. – Джимин промърмори измежду целувката им, поставяйки ръката си върху твърдия член на Юнги, задвижвайки я с желание, обладало цялото му тяло. – Искам го сега, искам те вътре в мен.
Комбинацията от думите му и захвата около члена му, предизвикаха стон от устата на Юнги и той се отдели от целувката, за да погледне красивото си момче- със зачервени устни от целуването и нацупена физиономия заради липсата на контакт.
- Имаш ли, ъх.. – Юнги погледна срамежливо към бедрата на Джимин. Никога не бе чувствал това преди и никога не се беше чувствал по-малко подготвен, за да каже следващото. – Имаш ли нещо, с което мога да.. те подготвя?
Джимин се замисли за секунда, но после нещо прещрака в ума му.
- Провери в джоба на панталона ми!
Юнги направи това, което му бе казано и се върна с малка туба лосион, гледайки Джимин объркано. Той въздъхна, придърпа го близо до себе си, карайки го да простене.
- Не ме интересува какво ще използваш, за да го направиш, но моля те, просто го направи... - Джимин целуна врата му. – Толкова много те искам, бебче. Искам те сега.
Юнги не можеше да се противи на начина, по който бебчето го умоляваше, затова реши да прави това, което той желаеше. Започна нежно да гали бедрото му, искайки да го накара да се успокои преди да настъпи предстоящото.
- Легни по гръб, ангелче. Ще започна. – Юнги му прошепна, а той не се възпротиви. Чувстваше се спокоен заради думите на Юнги и нежното му докосване, затова не се и страхуваше, че той ще го нарани по някакъв начин.
Джимин легна на масата, а Юнги се наслаждаваше на това, което лежеше пред него; красиво творение на Господ, проснато на масата. Само за него, чакащ да го направи свой. Да гледа копнеещото си ангелче Пак Джимин, бе абсолютно хипнотизиращо за Юнги и той се кълнеше, че ако Микеланджело бе жив, той щеше да иска образа на Джимин пред себе си като част от изкуството, на което да се възхищава, да хвали и да се кланя; статуята на Давид беше нищо пред това момче.
Юнги бавно прокара ръце по корема му, докосвайки нежно извивките на тялото му. Възхищаваше се на всяка пролука и всяка линия.
- Моето красиво момче, любовта ми, любимият ми. – Юнги каза, прокарвайки ръце по бедрата му, стискайки ги леко докато не ги сложи върху раменете си. – Ти си съвършен за мен.
Джимин прехапа устна заради хвалбите и успокояващите докосвания на Юнги, който сега поставяше целувки от глезена му до вътрешността на бедрото, кланяйки се на тялото му сякаш то бе неговия Господ. Джимин се наслаждаваше на всяка секунда от това блаженство.
След това, Юнги остави краката на Джимин да си почиват на рамената му и премина с пръсти по вътрешността на бедрата му, докосвайки всяка част, която щеше да го накара да заскимти.
Започна да го дразни като докосна входа му, а после изстиска от лосиона върху сухите си, дълги пръсти, за да омекоти грубото влизане. Юнги пъхна един пръст, а Джимин простена заради лекото напрежение, което почувства, но скоро усети успокояващото удоволствие, което пръстите на Юнги му доставяха. Той действаше нежно и внимателно, за да не нарани бебчето си.
Джимин усещаше удоволствието и после забеляза, че Юнги е вкарал и втори пръст като с другата ръка го държеше. Той движеше пръстите си със стабилно темпо, наслаждавайки се на начина, по който Джимин стене под него, стегнал тялото си.
- Юнги, готов съм.. моля те, отърви ме от невинността ми. – Джимин толкова добре мърмореше на по-големия, който превърташе в ума си мисълта, че е на път да обезчести красивия си ангел. Чувстваше се късметлия задето щеше да бъде единствения, който ще се наслади на Джимин по интимен начин, доближавайки се така до тялото му.
- Абсолютно ли си сигурен, че го искаш? – той искаше да се увери преди да продължи. Винаги искаше да знае дали удоволствието, което изпитваше Джимин е същото като неговото.
Той се усмихна и прехапа устна докато го гледаше.
- Ти си единственият човек, когото искам между краката си. Кълна се, че го искам.
Сърцебиенето на Юнги се ускори, чувствайки огромна благодарност към Джимин, задето му оказваше тази чест. След това хвана собственият си член и сложи от лосиона, за да е сигурен, че е готов за бебчето си.
После протегна ръка и погали бузата на Джимин, целувайки бебчето си още веднъж преди нежно да навлезе в него. Той простена измежду целувката, затягайки се около Юнги незабавно. Чувстваше смесица от болка и удоволствие заради члена в себе си.
- Чувствам те.. толкова е хубаво. – Юнги изпитваше трудност в произношенията, особено докато гледаше лицето на бебчето си, намиращо се на сантиметри от неговото. Джимин бе толкова изгубен в този момент, че не разбра какво му се казва.
Юнги започна да се движи спокойно, уверявайки се, че всеки тласък се е забил дълбоко в Джимин. Не отне дълго, за да чуе как красивия му любим запява за него; отначало леко, а после по-силно заради тласъците му.
- По-бързо... имам нужда от това да е по-бързо. – Джимин умоляваше останал без дъх, нуждаейки се от по-бързо темпо, за да свърши.
- Джимин, бебче, ако не си тих, всички ще ни чуят. – Юнги тихо изръмжа, опитвайки се да държи бебчето си достатъчно тихо, за да не може никой да ги чуе.
- Надявам се да чуят. – Джимин каза, дърпайки Юнги към себе си достатъчно, за да усеща дъха му срещу врата си. – Надявам се всеки, включително и Господ, да чуе как правим любов.
Може би заради начина, по който Джимин изрече последното изречение в ухото му, Юнги усети нещо вътре в себе си и реши да даде на бебчето си това, което искаше. Започна силно и бързо да навлиза в него, оставил главата си да почива на врата му.
Джимин заскимтя и започна да стене, окуражавайки го да държи бързото темпо, но той продължи да държи ръцете си около него, забивайки се по същия начин.
- О, Господи, да, харесва ми. – Джимин тихо изскимтя в ухото на Юнги. – Обичам те, шибано много те обичам.
Юнги усети как е на път да свърши заради думите на Джимин, достигнали сърцето му и леко се отдръпна, за да го погледне докато се забиваше достатъчно силно в него, карайки го да стене безсрамно.
- Точно така, бебче, ще свърша. – Джимин го окуражаваше да продължава, а Юнги стори точно това. Искаше да се увери, че държи ръцете му, когато е на път да свърши.
- Моля те, свърши за мен. Свърши за мен, бебче. – Юнги заговори на Джимин между оргазма си, а той хвана члена си веднага щом чу тези думи.
На Юнги не му отне твърде дълго, за да достигне върха си. Трябваше му просто да гледа щастливото лице на момчето и начина, по който той се стягаше около него. Скоро усети как свършва в него. Точно в този момент разбра, че тялото на Джимин е създадено за него и го придърпа в прегръдка след като се облекчи.
- Мамка му, мамка му, бебче, съвършен си. – Юнги продума, а Джимин уви ръка около него.
Юнги отново постави глава върху врата му, намирайки комфорт в ръцете му докато възвръщаше дишането си след като достигна кулминацията. След като и двамата се успокоиха, той вдигна момчето си от масата и го целуна.
Джимин се разтопи в устните на любимият си и уви ръце около врата му. Юнги се отдръпна, наслаждавайки се на лицето му като след това целуна носа му.
- Ти си най-хубавото нещо, което животът някога ми е поднасял.