Proverbs 12:22
„Господ мрази лъжливите устни, но се наслаждава на хора, които заслужават доверие"
- Здравей, Джимин! Очаквахме те с нетърпение! – майката на Юнги каза на Джимин, изненадвайки го с това колко дружелюбно и безгрижно се преструваше. Ключовата дума е преструване.
Джимин не бе глупак, знаеше, че зад широката усмивка на лицето на госпожа Мин, се крие мрачен поглед, който тя обикновено пази на място.
До нея стоеше господин Мин, който изглеждаше като диктатор. Цялата му енергия говореше за „властен мъж" и Джимин го намираше за много плашещ. Въпреки това беше успокояващо това да види, че той не фалшифицира усмивка за шоуто като съпругата си, която изглежда беше и се упражнявала.
- Здравейте. Благодаря, че ме приехте. – Джимин им се поклони, карайки господин Мин да се усмихне леко.
- Какво учтиво, младо момче си. – бащата на Юнги каза, а дълбокия му глас изплаши малкия. – Може би поведението ти ще се отрази и на сина ни.
Господин Мин посочи към Юнги, който се бе облегнал на близката стена с очевидно раздразнено изражение на лицето си, чудейки се кога родителите му ще спрат да говорят за него все едно не е в стаята. Той извъртя очи.
Джимин го погледна и бързо му намигна, за да го увери, че не си мисли за него по различен начин, без значение от това какво семейство Мин казват.
- Направих вечеря за теб, Джимин! Хайде да ядем. – майката на Юнги се намеси, карайки всички да я последват в трапезарията.
- Синът ни е много талантлив в свиренето на пиано. – госпожа Мин се хвалеше ли хвалеше, а това чисто и просто значеше, че фалшифицира родителския си дълг пред гостенина. – Това е едно от многото неща, с които ние сме супер горди с него.
Юнги извъртя очи, предизвиквайки господин Мин да му хвърли омразен поглед.
- Също така е доста интелигентен. – майка му продължи. – Получава много добри оценки и никога не се е провалял в клас. Казвам му, че ако се съсредоточава повече, може да постигне всич...
- Никога не си казвала това. – Юнги я прекъсна, карайки госпожа Мин да се изкашля фалшиво.
- Не прекъсвай майка си, момче. – баща му го прекъсна. Напрежението в стаята бе гъсто и накара Джимин да прочисти гърло и да каже нещо. Изглежда семейство Мин имаха навика да злепоставят сина си, а после да го карат да се чувства малък, когато се защитава. Това бе черта, нехарактерна за неговите родители.
- Съгласен съм. Той е много интелигентен. Писането му е доста добро и е много поетичен. – Джимин разчупи леда. Господин Мин го погледна с усмивка.
- Радвам се, че си съгласен, - бащата на Юнги отново се натрапи. – Ако не възразяваш да те питам, как се чувстваш относно проблема на сина ни?
Джимин преглътна. Те наистина го изтърсиха. Просто така.
Очите на Юнги се разшириха и той придоби ядосано изражение.
- Наистина ли трябва да...
- Имам правото да знам, Юнги. – баща му го прекъсна.
Погледа на Юнги се спусна към Джимин и той ясно можеше да види, че той е в състояние на паника. След това Юнги му прошепна думата „излъжи", казвайки му, че ще е окей да каже нещо, с което не е съгласен.
- Искам да му помогна. – Джимин процеди през зъби. – Искам да го накарам със сигурност да разбере последиците от греховете си. Той трябва да бъде спасен и аз искам да го науча на добро, а не на грешно.
Господин Мин се усмихна на Джимин, харесал отговора, който получи. Юнги погледна настрани с широка усмивка, доволен че Джимин, който винаги изглеждаше като невинно църковно момче, просто излъга баща му и бе наистина добър в това.
- Мисля, че си много достоен младеж, Джимин. – бащата на Юнги каза. – Притеснявах се, че синът ни ще доведе... грешна компания тук. Но си мисля, че ще превърнеш живота на сина ни в много по-добър.
Джимин се усмихна на господин Мин,а после и на Юнги, който дори не можеше да направи очен контакт с по-малкия от страх, че ще избухне в смях заради това какъв голям лъжец бе Парк Джимин.
- Ако не възразявате, - Джимин каза с най-учтивия тон,който можеше да използва. – Бих искал синът ви да ме научи как да свиря на пиано.
- Разбира се! – госпожа Мин се намеси свръх ентусиазирано. – Ти тотално ни спечели. Идвай по всяко време.
И с това Парк Джимин просто бе спечелил.
Сега Джимин и Юнги вървяха към дома на Джимин, тъй като той се страхуваше да се прибере сам. Поне така каза на Юнги. Той беше развълнуван задето успя да спечели семейство Мин толкова лесно с фалшивите си хомофобски коментари, а сега искаше вербално да отпразнува с по-големия.
- Ние смееее шаммммпиони, приятелю. – Джимин пееше и се въртеше в кръгове докато вървеше.
- Да, ние сме. – Юнги се изсмя докато го гледаше, наслаждавайки се на детинското му обичайно поведение.
- И ще продължаваме да се бориммммм, до крррая. – Джимин продължи, хващайки ръцете на Юнги и завъртайки го със себе си. Той избухна в смях докато се въртеше с Джимин, хванати за ръце, предизвиквайки сърцето си да прави салта.
- Джимин, ще се зама...
- Ние сммме шампиони, ние сме шампиони, няма време за загубеняцццци, защото ние сме шампиони. – после Джимин пусна ръцете на Юнги, просто за да вдигне своите във въздуха. – НА СВЕТА!
Джимин извика силно, карайки хората на близките тротоари да го погледнат. Юни почти искаше да му каже да бъде по-тих, но намираше малкия за толкова сладък, особено в сегашното му състояние докато се смееше радостно.
- Днес ти наистина се справи много добре, Джимин. Много убедителна работа. – Юнги се засмя, карайки го да се обърне и да го възнагради с усмивка.
- Наистина се тревожех за това как ще ги убедя, че не съм гей, но очевидно съм добър лъжец. – той се засмя, неосъзнавайки какво е казал.
- Джимин.
- Да, Юнги?
- Какво имаше предвид когато каза, че си излъгал за това, че не си гей?
Джимин замръзна на място. Трябваше да отстъпи. Да излъже.
- Аз.. ъх. Просто имах предвид, че... – той преглътна, търсейки думи. – Трябваше да ги убедя, че не съм непредубеден, това имах предвид.
Юнги кимна.
Изведнъж Джимин бе приближил домът си и реши, че сега е най-подходящото време да се разделят с Юнги.
- Ъ, това е къщата ми. – той каза, когато достигна портите на тротоара зад къщата си. – Както и да е, б-благодаря за изпращането, Юнги.
Джимин се изстреля да отвори портата, но се обърна, за да види лицето на Юнги още веднъж, този път се приближи достатъчно, за да усети дъха му.
След това Юнги се наведе и прошепна в ухото на по-малкия.
- Днес ти беше наистина лошо момче, Джимин. Хареса ми.
И с това той освободи малкия, помахвайки му.
- Лека нощ, Джимин.
Джимин, със заседнал в гърлото си дъх и зачервено лице, отвърна и отвори портата, втурвайки се към вратата.
- Лека нощ, Юнги!
Юнги се изкикоти, гледайки как малкия се паникьоса, опитвайки се да влезе в къщата си възможно по-скоро. Извади цигара щом Джимин вече не се виждаше и я запали, искайки да изпуши една преди да се прибере у дома.
- Това момче не е нормално, - Юнги си каза, най-сетне напълно схващащ защо Парк Джимин е толкова непредубеден.
Чудя се дали тогава бих имал шанс.