James 2:24
„Виждате, че човек се счита за праведен заради това, което прави, а не само заради вярата си."
Джимин вървеше по обичайния си маршрут към вкъщи, спирайки на няколко пъти, само за да помаха на близките си съседи. Въпреки че бе доста тих, той се наслаждаваше на това да бъде приятелски настроен, когато имаше този шанс. Чувстваше, че прави добро впечатление на хората, а той бе голям фен на това хората да си мислят, че е добър човек. Това беше трудно за преглъщане хапче, особено когато той наистина го мразеше.
Докато вървеше си мислеше за нещата, които планираше с Юнги за следващия ден. Родителите на Юнги го бяха поканили в дома си и докато Джимин се вълнуваше, че ще излиза с Юнги, тази му мисъл заседна в стомаха му като лоша храна.
Джимин не знаеше защо, но имаше чувството, че родителите на Юнги не са много добри хора. Семейство Мин обичаха да говорят за себе си от време на време, но всеки път щом го правеха, те винаги казваха как „се молят сина им да си върне предишния живот". Разбира се, Джимин знаеше, че те имат предвид нещо друго като например „синът ни е гей и ние сме хомофоби, опитващи се да разкарат гейщината чрез молитва".
Стомахът на Джимин се преобърна при мисълта да се срещне с такива хора. Не че семейство Мин бяха заподозрели, че той е гей, но представяйки си ги как го третират без основание, правеше нещата по-зле. Ами ако започнеха да търсят „гейско поведение" в Джимин, каквото не бяха забелязвали преди?
Параноята отново го обзе, когато осъзна, че трябва да лъже и майка си за това къде ще ходи. Не обичаше да лъже, но какъв избор имаше? Юнги му беше приятел и не можеше да го изостави.
- Джимин, скъпи, не си докоснал храната си. – майка му прекъсна взирането му в масата. Баща му го изгледа с учуден поглед, опитвайки се да разчете какво се върти в ума на сина си.
- Съжалявам. – Джимин разбърка храната си, слагайки малки хапки в устата си. Той дешифрираше какво би могъл да каже на майка си, за да я убеди, че не е лъжа.
За момент на масата настъпи тишина докато Джимин не отпи вода, пречиствайки гърлото си и давайки знак на родителите си да слушат.
- Джин ме покани да играем Монополи в дома му утре след училище, а аз не можех да откажа, защото той каза, че ще бъда страхливец, ако откажа, тъй като последния път изгубих всичката си печалба и задлъжнях и не играх с обичайната си пешка и...
- Това ли е в умът ти, хлапе? Всичко е наред, така или иначе аз и майка ти планираме да отидем на среща утре вечер. – баща му му намигна.
- Така ли? – майката на Джимин запита, объркана заради това кога пък тя и съпруга ѝ бяха решили да направят такива планове.
- Добре де, първоначално щеше да бъде изненада, но предполагам, че да ти кажа сега също е добре. – бащата на Джимин се ухили, карайки го да въздържи смеха си. Баща му изглеждаше толкова смешен, когато лъжеше. Майката на Джимин изпрати учуден поглед на съпруга си, но реши да остави нещата така и продължи да яде.
Джимин се усмихна докато се хранеше. Сега всичко, за което трябваше да се тревожи, бе това да остави семейство Мин с добро впечатление.
Джимин прибра учебниците си в шкафчето след края на учебния ден и преди да се запознае с родителите на Юнги. Да каже, че е нервен щеше да бъде омаловажено твърдение; ръцете му се потяха, стомаха му бе на възел и видимо изглеждаше като огромна топка от нерви.
Нямаше си на идея защо е толкова нервен,не е като да се запознава с родителите на гаджето си или нещо друго. Това беше просто запознаване с родителите на приятел, но той все още възприемаше идеята да се помири с тях за ужасяваща. Какво, ако те имат някакъв детектор за гейове и го изпробват върху него? Ще се изстреля като ракета.
Такава идея бе налудничава, но Джимин се подготвяше за най-лошото.
Пъхна учебника по химия и затвори шкафчето си, само за да бъде посрещнат от стоящия до него Юнги, който го шокира, тъй като Джимин не знаеше, че е там.
- Господи, стресна ме. – Джимин възкликна, карайки Юнги да се изкикоти.
- Съжалявам, не знаех, че си плашлив. – Юнги се ухили заплашително. Джимин го стрелна със смъртоносен поглед, който накрая се превърна в смях. Нещо в усмихващият се Юнги го караше да се смее.
- Готов ли си за тръгване? – Юнги го попита. Джимин кимна и двамата се отправиха към дома на Мин.
- Та, така, наистина ли се наслаждаваш на ходенето на църква всяка неделя? – Юнги попита Джимин, който вървеше заднишком и достатъчно бавно, за да може той да го настига.
- Всъщност да, доста е пречистващо. – той измънка, гледайки по-големия.
- Не виждам как, - Юнги се изсмя с цяло гърло. – Всичко зад което застават са глупости.
- Мери си приказките. – Джимин се сопна. – И не е толкова лошо. Харесвам някои от основните значения.
Юнги изхъмка след отговора му и се изравни с по-малкия, за да вървят един до друг.
- Тогава значи си съгласен с това, че някои са глупави, нали? – Юнги погледна по-малкия, който го изгледа с дълбоките си кафяви очи. Той реши да отклони поглед, за да избегне очния контакт с малкия.
- Аз. – Джимин направи пауза, опитвайки се да събере мислите си. – Мисля, че някои неща в Библията са безсмислени. Като...
- Като да бъдеш гей? – Юнги изпрати директен поглед на Джимин, карайки го да погледне към краката си от страх.
- Да, да. Може да съм християнин, но никога не съм имал проблем с това. И никога не съм имал проблем със себе си. Имам предвид че идеята „грешно е, защото аз така смятам" никога не ми е подхождала. Просто ми се иска Бог да има някаква причина, поради която да не харесва това. И може би тогава ще разбера много неща. – Джимин издекламира, карайки сърцето на Юнги да бие бързо.
Никога не бе мислил, че Джимин е толкова непредубеден. Знаеше, че на по-малкия не му пука, че той е гей, но да го слуша да говори с толкова провокативни думи, го караше да се запита дали си мисли за хомосексуалността.
- Добре казано. – Юнги се засмя, за да разчупи напрежението. – Не си чак толкова лош за християнин. Радвам се, че казах на родителите ми, че сме приятели.
Джимин се усмихна на по-големия.
Да си приятел с Юнги е лесно. Вярно, той е крайно груб и има цветущ език, но Джимин можеше да усети колко голямо сърце има през това дебело, зелено яке и той знаеше, че Юнги заслужава щастие.
Тогава от нищото, той се изгуби в мислите си, които го увлякоха толкова, че забрави да следва Юнги, който вече достигаше къщата си. За щастие той се обърна и видя Джимин да върви безцелно. Въздъхна и се усмихна.
Отиде при момчето и го извади от мислите като хвана ръката му, повличайки го към правилната посока.
- Главата ти винаги е в облаците. – Юнги се ухили. – Сладко е.
Сърцето на Джимин заблъска. Не само заради това, че ръката на Юнги бе в неговата, ами и заради това, че каза, че е сладък. Не можеше да повярва, че се оставя на тези малки докосвания и жестове, но му беше толкова хубаво, за да му пука.
Джимин му позволи да го държи за ръка докато стигнат предната веранда, където се пуснаха. За добро, Джимин заключи, тъй като вече усещаше дебелия слой напрежение, носещ се във въздуха.
Той беше тук, в домът на Юнги, готов да се запознае с родителите му.
Юнги събу обувките си на прага, а Джимин реши да направи същото. Ръцете му трепереха докато развързваше връзките си, а Юнги забеляза това.
- Хей, не бъди нервен. – утеши по-малкия. – Не е като да си ми годеница или нещо такова. Ще те харесат, ти ходиш с нас на църква и ще ти се доверят.
И с това Джимин кимна, преглъщайки буцата в гърлото си и най-накрая събу обувките си.
Юнги отвори входната врата, държейки я отворена, за да влезе Джимин. Той пристъпи вътре само за да бъде посрещнат не от кой да е, ами от самото семейство Мин.
- Здравей, Джимин! Бяхме толкова развълнувани да те видим!