-Ще спиш в моята стая.- каза Ерика.
-Ами баща ти?- попита я Ноа.
-Той никога не се качва горе, откакто мама си тръгна.- поясни тя.
-Искаш ли да звъннеш на Лари?
-Разбира се, че искам. Но няма. Той избра да остане, в момента не съм в настроение да говоря с него.
Ноа се чувстваше ужасно виновен за всичко. Той беше изпратил анонимно съобщение на Вилиан, да види как е дъщеря му. Неможеше да каже на Ерика, но това беше само част от плана им с Ина.
-Какво ще кажеш да остана за тази седмица? Само докато свършиш училище, после ще.. ти помогна с Лари.- предложи той. В очите му се четеше разочарование.
-Наистина ли?! Какво щях да правя без теб, Ноа? Ти си най-добрият ми приятел.- прегърна го.
Ноа я стисна по-силно отколкото беше нужно, неможа да се сдържи.
-Днес е неделя. Какво ти се прави?- Ерика му се усмихна и седна на дивана.
-Каквото и на теб.- Ноа седна до нея.
-Имаш хубава усмивка, знаеш ли?- протегна ръцете си към него и стисна бузите му.
Ноа я погледна в очите. Хвана ръцете й и ги придърпа към себе си. Уви ги около врата си и се наведе към нея.
Ерика не се дърпаше. Докато на вратата не се позвъня. Ерика се обърна с лице към вратата и Ноа сведе глава надолу. Тя стана и отвори. Беше пощальона.
-Добър ден госпожице, не знаех, че отново сте в града.- подаде й един плик. Това е за баща ви. Лек ден.
Ерика затвори вратата и заразглежда плика. Беше черен и толкова познат. Черен матов цвят с малко червено „Т" в долният десен край. Тя започна да го отваря внимателно.
-Луда ли си?- попита я Ноа, когато видя какво се опита да направи Ерика.
-Само ще надникна, после ще го затворя.-прецизно започна да разпечатва плика, вътре имаше нещо като картичка за рожден ден, но беше черна и имаше малко матови резки по краищата, малкото „Т" също беше долу.
-Това ми е толкова познато.- започна да размишлява на глас.
-И на мен.- Ноа се наведе към нея.
Ерика стоя пред вратата петнадесет минути и накрая се сети.
-Лари!- извика тя.
-Какво?- Ноа я погледна недоумяващо.
-Паднах от масата онзи ден, той размахваше такава тетрадка. Беше същата.
-Добре, няма да те питам какво си правила на масата.- Ноа се засмя. Сигурна ли си?- продължи.
-Абсолютно сигурна съм. Трябва да го попиташ.- настоя тя.
-Защо аз?
-Ти си му брат. Може на мен дори да не иска да ми каже.- Ерика сведе глава.
Ноа се приближи към нея и повдигна брадичката й.- Ще го попитам.
Целуна я по челото и седна на дивана.
-Още довечера се връщаме.- каза Ноа разсеяно.
-Имаш в предвид ти, се връщаш?- поправи го.
-Напротив, тази вечер ще разберем какво е това „Т".- той я погледна и й се усмихна.
Сякаш вече незнаеше какво е.
-Пристигна!- развика се Лари. Отново се събираме.
-За какво говориш по дяволите?- не го разбираше Ина.
-Трейл, отново ни вика.-Лари започна да подскача от радост.
-Трейл?! Още работиш с него?- Ина стана от стола в който седеше и се приближи до Лари. Той е опасен.
-Аз също съм.- усмихна се палаво.
-Знам, знам каубой.- тя се засмя.
-Искаш ли да дойдеш на събирането с мен?- попита я.
-Разбира се.
Чу се позвъняване на телефон. Моят е.- Лари се запъти към мобилния си.
-Какво искаш, Ноа?
-След десет минути сме при вас, по-добре да обясниш на Ерика за работата с Трейл.- Лари можеше да си представи нахалната усмивка на лицето на Ноа в момента.
Ноа затвори първи.
-Мамка му!- извика Лари и запрати телефона си в стената.
-Кой е Трейл?- попита Ерика докато нагласяше колана си.
-Ще видиш. Лари ще ти обясни.- Ноа отново извади дяволитата си усмивка..
След половин час. Слязоха от колата, Ерика погледна към небето. Беше мрачно, имаше лошо предчувствие.
Ноа почука на вратата, на 8-мия етаж. Лари отвори веднага, в очите му се четеше страх.
-Как си братче?- попита весело Ноа.
Лари видя Ерика, избегна очния контакт. Не смееше да я погледне в очите.
-Давай Лари, разкажи на Ерика. Знаеш за кое.- Ноа намигна и на двамата.
Ина влезе в стаята, изглеждаше притеснена.
-Ерика..- гласът на Лари трепереше.
-Да?- подкани го тя.
-Може ли да говорим насаме.- попита я.
-Предполагам..
Отидоха в спалнята му.
-Какво става, Лари?- Ерика не издържаше. Беше наистина много любопитна.
-Ще ти кажа нещо, свързано с майка ти. Обещай ми, да не ме намразиш...