-Ам..- съблече я, после й я подаде.
-Мерси. Ела.- Ерика го хвана за ръката и го поведе към стаята.
-Какво правиш?- попита я.
-Прощавам ти.- целуна го.
-Добре.- Лари се засмя.
Влязоха в стаята. Ина беше там.
-О, здравейте. Ще ви преча ли?- попита тя.
-Д..-започна Лари.
-Не.- прекъсна го Ерика. Дойдох само да взема тениска за Ноа.
-Ей.. забави се.- каза Ноа.
-Да, станаха неща. Няма значение, мисля да си лягам.
-Къде ще спиш?- попита я.
-При Лари.
-Аха..
-Какво?
-Какво, какво?
-Какво беше това, аха..?- попита Ерика.
-Нищо, мислех, че сте скарани.- отговори й.
-Незнам какво сме, не ме интересува. Той неможе да се отърве от мен толкова лесно.- засмя се тя и излезе от стаята.
-Спокойно Ерика, ще се постарая да е лесно.- прошепна на себе си.
-Какво правиш в стаята ми?- попита Лари.
-Ама, това твоята стая ли е? Не знаех.- погледна го кротко. Да изляза ли?- попита го.
-Да!- затръшна вратата, след като тя излезе.
На вратата се почука.
-Ина, казах ти да не идваш повече в стаята ми!- развика се Лари докато отваряше.
-Не е Ина.- Ерика се усмихна.
-Уу, грешка..- и двамата се засмяха. Какво правиш тук?- попита я.
-Ще спя тук.- каза, докато влизаше без покана.
-Не бяхме ли...?
Тя го целуна.
-Зависи, сърдиш ли ми се, Лар?- намигна му и го повика на леглото.
-Как може да ти се сърди човек.- засмя се и седна до нея.
Докато я гледаше, започна да я сравнява с Ина. Нямаха почти нищо общо, което го радваше.
-Защо ме гледаш така?- попита го и сложи палеца си на устните му.
-Как?- каза бавно, не искаше да спира с това движение.
-Сякаш ме виждаш за първи път.- дръпна го за тениската и се притисна в него.- Заклевам се, ако някой влезе сега много ще се ядосам.- усмихваше се когато видя изненаданата му физиономия.
-Искаш ли утре да..- започна изречението си, не можа да го довърши. Ерика започна да съблича тениската си.
-Да, Лари?- усмихна се съблазнително тя.
-Ам...
-Не мога да те разбера?- погледна устните му и тениската му. Ще е много по-добре, без нея.- продължи тя.
Веднага я съблече.
-Щеше да казваш нещо?-попита го, оглеждайки ключицата му.
-Да! Ам.. утре, да... си тръгнем... за...- мотолевеше той.
Тя сложи ръка на гърдите му и бавно го бутна назад. Застана върху него.
-И казваше нещо?- продължи тя, докато целуваше врата му.
Ам... мисля, че няма значение.- засмя се той и обхвана кръста й.
На вратата се почука.
-Може ли да вляза?- гласа на Ноа се чу.
-Не! Разкарай се!- извикаха и двамата.
-Да не прекъсвам нещо?- засмя се той.
-Това не е истина.- каза Ерика. Стана от леглото и отвори вратата. Имаш две възможности. Оставяш ни намира или се присъединяваш. Избирай?- Ерика се облегна на вратата и зачака отговора.
-Пиши ме вътре.
Ерика затръшна вратата в лицето му.
-Ауу.- изтръгна се лек стон от другата страна на вратата.
-И така, докъде бяхме?- попита я Лари.
-Какво стана?- Ина видя Ноа да гледа мрачно.
-Нищо, онези двамата. В момента си правят кефа, докато двамата с теб си пилеем времето.- потърка челото си.
-Главата наистина ли те боли?- засмя се тя.
-Ерика ме удари с вратата.- поясни той.
-Аха.- Ина се засмя. Браво на малката кучка.
-Ерика-тя си има име, съветвам те да го използваш.- поправи я.
-Спокойно, каубой.
-Все тая, планът ти не действа.
-Още сме в началото. Имай търпение.- удари го по рамото. Изчакай втората част.
-Втора част?- попита той. Какво ще рече втора част?
-Ще видиш. Сега твоята задача е да убедиш братчето ти да се върнем.
-Изи-пизи.- каза Ноа. Но, защо?
-Ще видиш!- повтори тя за стотен път.
Лари стана преди Ерика, както всеки път. Излезе от стаята и леко затвори вратата.
-Как си.- прошепна Ноа.
-Изкара ми ангелите.- отговори Лари и сложи ръка на гърдите си.
-Супер, имам въпрос. Ще се връщаме ли скоро, ще правя ремонт в апартамента ми и затова... може ли да спя при теб?- попита го Ноа.
-Тъкмо мислех да предлагам да се връщаме, Ерика трябва да ходи на училище.
-Тоест, мога да спя при теб?
-Да, може.- Лари се усмихна.
-Но, имаме проблем. Мар ще остане тук. Ина няма къде да остане.- Ноа заби погледа си в земята.
-Неможе ли да остане с нея?- попита Лари.
-Не.. ами какво ще кажеш Ина да остане у Ерика. Само за малко?
-Съгласен съм.- отговори Лари веднага, усмихнат до уши.
-Сериозно?- неможа да повярва Ноа.
-Напълно, да тръгваме.- Лари продължаваше да се усмихва...
Хареса му, на къде се развиват нещата..