Не, не беше той.
Десет минути след като часа започна, се чу почукване по вратата. Това вече беше той.
-Ники! - Повика я Ерика. - Ето го.
- О, Боже мили. На твое място досега да съм го изяла.- Засмя се Ники
-Не е мой тип.
-Искаш да кажеш, че този секс не е твой тип така ли?
-Спри!!- скара й се Ерика.
-Спокойно само се шегувам, но ако не действаш някой друг ще го направи.- намигна й.
-И така, ученици, заемете местата си.- Каза Г-жа Кочева.
-Но преди да започнем, искам да поздравя за, невероятното представяне на олимпиадата по математика, Г-н Арвид Улф Джелбърг.
Лари се изправи и започнаха да му ръкопляскат, Ерика също. Всичко беше наред докато не осъзна две неща - първо, той имаше странно име, второ, беше момчето, за което говореше Кочи. Той трябваше да й бъде учител по математика.. Ерика беше развълнувана и шокирана едновременно.
Не казаха нищо повече и часа продължи, както всеки час по изобразително изкуство - не особено вълнуващ , след като го предаваше учителка по математика. Недостиг на учители, поне можеха да не избират жената на сатаната, като Кочева. - помисли си Ерика
След като часа свърши и всички почнаха да се разотиват по стаите си, Кочева извика Лари и Ерика.
-Здравейте деца, запознайте се, Лари - Ерика, Ерика - Лари.
-Приятно ми е да се запознаем. - Каза Лари докато се усмихваше и се здрависа с Ерика.
-И на мен ми е приятно. - Дори повече от колкото трябва, помисли си тя. Когато докосна ръката му потръпна.
Лари също го усети и за това й намигна докато Кочи не гледаше.
-Лари, госпожица Варбург е една от най-добрите ни ученички, с която много се гордеем. Нo по математика не може да се похвали особено, нали Ерика.
Супер, помисли си тя, ще е страхотно да я злепоставят пред него.
-Мислех си, ако имаш време да проведете някой урок? - Попита Кочева.
-Да, разбирасе, че ще мога.
-Благодаря, но мисля, че ще мога да се оправя и сама? - Знаеше, че няма да успее, но не искаше той да види колко всъщност беше зле.
-Не, няма да можеш, не мога дори да определя нивото ти.
-Оставям ви да се разберете. Надявам се да имаш време да наваксаш, Ерика. -Кочева излезе от стаята.
-Математика, а? - попита той.
-Да..
-Тоест?
-Какво?
-Ще ти преподавам ли?
-Разбирасе, че не.
-Но тя каза че си зле.
-Явно не разбира, че ще се оправя и сама.
-Но, все пак, ако ти потрябва помощ звънни. - Подаде й номера си на листче хартия.
-Не мисля, че ще ми потрябва, но благодаря!
След като се прибра беше ясно, че няма да излиза с Ники.
Учеше вече два часа и отново чу музика, ставаше досадно. Реши да се качи и да го помоли да я намали. Кой знае, може да е късметлийка и отново да е по хавлия.
Звънна на вратата и тя моментално се отвори. На вратата стоеше момиче само по сутиен и бикини.
-С какво мога да ти помогна, захарче? - попита я момичето.
-Търся Лари..
-Лариии!! - развика се момичето. Той се показа на вратата гол до кръста по къси панталони.
-Ерика, здравей.
-Познаваш ли я? - попита непознатата.
-Да, съседка ми е. И съм й нещо като учител по математика.
-Ще влезеш ли? - попита той.
-Трябва да уча, може би друг път.
-Хайде, нали ти е учител, ще ти помогне.
Не мислеше, че е добра идея. Но все пак какво толкова щеше да стане..?
-Добре. - Съгласи се тя.
Щом влезе и се настани на дивана и двамата седнаха един до друг срещу нея, видя, че наистина не трябваше да влиза. Тя го целуна за почти 30 секунди - изобщо ли не дишаше толкова време?! Явно бяха заедно. Супер - помисли си тя. Просто чудесно.
-Как се казваш? Попита Ерика.
-Марина.
-Скучно ми е. - Каза Лари.
-Искате ли да играем на предизвикателства? - Попита той.
-Хайде. - Съгласи се Марина.
-Не мисля, че е добра идея, наистина трябва да се качвам, знаеш - математиката.
-Само една игра, обещавам да ти помогна след това. - Замоли се той. Беше толкова сладък.
-Добре. - Съгласи се Ерика.
-Аз съм първа. - Каза Марина. -Ерика , предизвиквам те да целунеш Лар, и не се пести.
-Какво, вие не сте ли заедно?!
-Да. - Потвърди Лари.
-Тогава защо..? - Учуди се Ерика.
-Хайде, това е само игра, Ер. - Той Ер ли я нарече? Наистина й харесваше да я нарича така, не, че преди някога го бе правил.
-Аз наистина трябва да си вървя, довиждане.
-Чакай малко, Лар, ти каза, че е девствена, а не, че не може да се целува.
-Какво?! - Попита Ерика, обръщайки се към Лари или както тя му казваше „Лар".
-Тоест? Не знам за какво говориш. -Той се прививаше от смях.
-Разбирасе, че мога. - Сопна им се тя. - А и това не е ваша работа.
-Успокой се, мила, щом можеш да те видим.
-Не, няма.
-Защо не? Лари не е ли достатъчно хубав, за да го целунеш?
Повече от хубав - помисли си тя.
-Ер, ти наистина ли не можеш?
-Не, че не мога, не съм го правила преди.
-Никога ли? - Учуди се Марина.
-Да.
-О, спокойно, малката. За всичко си има първи път. - каза тя.
-Добре, щом не си, искаш ли да опиташ?
-Предлагаш ми да те целуна?
-Зависи, искаш ли? - попита я той
Разбира се, че да -помисли си тя.
-Не.
-Ау, право в емоциите. - Той се засмя.
-Отивам да взема чай, искате ли?
И двете момичета отговориха отрицателно.
-Добре, тогава ще има само за мен. - Усмихна се.
След като излезе от стаята, Марина се обърна към Ерика.
-Легни на дивана и си затвори очите..