Да променя живота ти

Част 29

Гледната точка на Ан

Всички стояха и слушаха как Алек за пореден път разказваше какво се беше случило, дори и полицайте го слушаха с ужас. А аз бях излязла от стаята на директора на Полицията и обикалях в кръг, защото един строен и висок мъж, който явно беше полицай, не ме пускаше да отида, където и да било. За пръв път бях стъпвала в полицията и честно да си призная, от тази сграда ме побиваха тръпки. Чувствах се, все едно бях в болница или бях на гробище. Но от всичко най се притеснявах за това, кога ще ни пуснат да си вървим и как се е почувствала майка ми, когато са ѝ се обадили и са ѝ разказали какво е станало. Никога през живота си не съм ѝ създавала толкова проблеми, колкото ѝ създадох през този 1 месец.

Обърнах се назад, за да видя какво ставаше и този път за моя огромна изненада, Алек просто седеше, вперил поглед в полицая на дивана до Джак Даниелс, Луис, Джейс и Майкъл.

Стана ми интересно какво говореше Директора на Полицията и тръгнах на там. Всички ме изгледаха любопитно, а аз просто седнах на дивана срещу Алек.

- При тези обстоятелства се налага да ви освободим веднага, след като родителите ви пристигнат. Обаче за някои хора ще си помисля, тъй като и преди са били тук за провинение.

Проследих погледа на Директора, който гледаше ту към Майкъл, ту към Джейс. Една жена с руса коса влетя в стаята с ужасено лице.

- Алек?! - Жената почти изкрещя.

- Майко!

Алек стана от мястото си и отиде до майка си, за да я увери, че е добре.

Загледах се повече в нея. Досега само бях слушала неща за нея, но не я бях виждала лично. Нямаше никаква прилика с Алек.

- Ан, майка ти те чака отвън. - Този път майката на Алек говореше на мен със същия грижовен глас, с който преди малко говореше на сина си.

Без да кажа нищо, излязох от стаята и пред врата стоеше Сара. Прегърнах я все едно мога да ѝ прехвърля цялото това напрежение, което се беше събрало в мен.

- Добре ли си?

Кимнах леко в отговор.

- Ан, ще дойдеш ли с мен?

Алек седеше до мен и ме държеше за ръка. В гласът му още имаше нотка на ужас, страх и притеснение. Погледнах майка си, не за да ѝ искам позволение, а за да видя дали е добре. На външен вид изглеждаше добре, затова и реших да тръгна с Алек.

- Да.

Стиснах по силно ръката му и тръгнахме към изхода.

- Къде отиваме?

- Някъде. Все ми е тая къде отиваме, просто с теб трябва да си изясним нещо.

Как можеше да мисли за нашата връзка точно сега? Вярно е, че имаше много неща, които трябваше да си изясним, но сега не беше момента. И въпреки това реших да го оставя да говори. Може би така се разсейваше от ужаса, който преживя.

- Какви са чувствата ти към мен?

- Не знам. Наистна не знам. Не знам какво е да обичаш някого. Точно затова не мога да кажа, че те обичам. Но смея да твърдя, че те харесвам.

Алек вдигна ръка в знак да замълча.

- Харесваш ме.

Замълча за миг загледан в краката си.

- Аз те обичам, Ан, и мислех, че ти също ме обичаш. А ти ми заявяваш, че само ме харесваш. Какво си мислеше?

Не знаех какво да кажа. Почувствах се виновна за всичко, което каза той и въпреки всичко да знаеш,че някой те обича, е хубаво.

- Мислех си, че може нещо да се получи. Вярвах, че нещо може да се получи, но сега не съм много сигурна, Алек. Моето минало и твоето са твърде различни, самите ни характери са твърде различни, животите ни са твърде различни, за да се получи нещо. - Гласът ми трепереше и усещах, че с всяка моя дума го наранявах.

- Всичко свърши. Така ли?

Не можех да му отговоря и не исках.

- Това беше тъп въпрос. Как нещо може да свърши, като дори не е започвало?

- Не е така, Алек. Имаше нещо между нас преди. - Този път бях прекъсната от повишения му глас.

- Така ли? А защо аз не почувствах, когато това "нещо" свърши?

Отново не можех да кажа нищо. Само стоях и го гледах втренчено, все едно го виждам за последно.

- Заблуждаваше себе си и мен. Дано някога успееш да си го простиш. Наистина се надявам да успееш.

Обърна ми гръб и тръгна с бързи и яростни крачки напред. Не знаеше къде отива, само знаеше, че иска да е далеч от мен и това зверски заболя, но все пак аз си бях виновна.