Да променя живота ти

Част 17

Гледната точка на Джордан

- Излизам навън. Ако питат къде съм, измисли нещо. - Обърнах се доста грубо към асистентката си, но тя беше свикнала.

Тръгнах към вратата, когато дразнещият ѝ глас ме спря.

- А къде ще бъдете? - Разбира се, тя вечно беше недоразбрала.

Нямаше да се задържи още дълго на работа.

- При Вероника. - Погледна ме с неразбиращи очи. - Майката на Алек и Себастиян. Сериозно ли не знаеш как се казва?

- Съжалявам, ще се опитам да го запомня. - Това момиче вече ме изнервяше.

- Не опитвай, а го направи,защото следващият път ще загубиш работата си.

Повече не исках да слушам глупости и излязох.

Вече бях в колата си, която по мое желание карах аз. Не исках никой да ми пречи или да ми задава глупави въпроси. Минах покрай магазина за мебели, който беше мой.Трябваше да отида почти в края на града, за да стигна до къщата на Вероника. И до днес не разбирам защо избраха да живеят точно там. Стигнах до къщата им, която беше най-обикновена и това, според мен, беше тъп избор, след като имахме толкова пари. Надявах се Себастиян да е там. Точно той ми трябваше. Ако успеех да взема със себе си по-малкия брат, Алек щеше да го последва, а след това и Вероника. И щяхме да заживеем щастливи и богати като едно цяло семейство.

Слязох от колата си и тръгнах по пътеката към къщата. Натиснах звънеца и зачаках някой да се появи. Не след дълго се чуха стъпки и Себастиян отвори.

- Чичо Джордан. - Момчето направо ми се хвърли на врата. - Какво правиш тук?

- Дойдох да те взема. - Погледна ме и смръщи вежди.

- Мама не ми е казала нищо.

Разбира се, защото тя ме мрази.

- Тя не знае, но ще и се обадим по-късно, за да ѝ кажем. Хайде, де, приготвил съм ти стаята, а и имам нови компютърни игри. Ще бъде забавно. - Очите му грейнаха само при мисълта за това. Беше да е по-лесно, отколкото предполагах.

- Добре, но трябва да си взема дрехи. - Себастиян с тази негова мания по дрехи.

- Спокойно, помислил съм за всичко. - Само не за това как ще им обясня за Сара.

- Добре, тогава.

Взе якето си и тръгнахме към колата. След като се качихме, се изненада, че аз карам колата, но не каза нищо.

Гледната точка на Алек

Бях стигнал входната врата на къщата ни, когато чух майка си да крещи името на брат ми. Отворих вратата и се запътих към столовата, откъдето се чуваха виковете ѝ.

- Мамо, какво става? Защо викаш? - Погледна ме и се затича към мен. Лицето ѝ беше цялото в сълзи.

- Алек, къде е Себастиян?

Огледах се наоколо с абсурдната идея да го открия някъде.

-Изчезнал е. Няма го. Телефона и дрехите му са тук, всичко е тук, само него го няма.

- Обади се на полицията, а аз ще го потърся наоколо. - Казах това тичайки към изхода.

В следващия момент вече бях вън и поех на някъде. Усетих телефона да вибрира в джоба ми. Беше непознат номер. Вдигнах и чух гласа на Джордан:

- Само да ти кажа, че брат ти е при мен. Не го търси.

- Знаеш ли, ти си един боклук. Остави брат ми на мира или ще те убия собственоръчно. - Чух само как се засмя и след малко добави:

- Жалко, че не мога. Ако искаш да видиш брат си, ела в имението. - Не успях да кажа нищо, защото затвори телефона.

Без да се замисля, се върнах обратно вкъщи и видях майка си да държи телефона. Отидох до нея взех телефона и затворих.

- Какво правиш? Говорех с полицията. - Погледнах я и видях тъжните ѝ и насълзени очи.

- Знам къде е Себастиян.

Пусна телефона, който беше взела, за да се обади отново.

Джордан ми се обади и каза, че е при него.

- Ще убия този кучи син. Хайде, Алек, отиваме да вземем Себастиян.

Тръгна към врата, без дори да изчака да види дали ще я последвам.