Част 24

3.4K 190 5
                                    

- На страната на справедливостта?

Твърдението ми накара брат ми да се разсмее. Студен, суров смях

- Ти пък какво разбираш от справедливост?

- Повече, отколкото ти. - Опитах се гласът ми да не показва емоция, но беше трудно като се има предвид, че исках да го ударя.

Кристиян пренебрегна думите ми, прокара ръка по прашното ми старо бюро и се настани на стола зад него.

Прокашлях се.

- А ти не смяташ ли за нужно да ми обясниш къде беше през всичките тези години?

Брат ми ме удостои с леден поглед.

- Мисля, че ти казах плановете си, преди да си тръгна.

- Да, кристално ясно си спомням как ми сподели плановете си, но плановете се променят.

Кристиян повдигна вежди:

- Нима се съмняваш в мен? -Гласът му беше остър като нож. - Добре, де, нещата не минаха точно по план. Имаше някои усложнения.

- Тоест, се е наложило да съсипеш нечий друг невинен човешки живот.

- Думите ти ме изкарват чудовище, малки братко.

Кристиян се изправи и отиде до старата библиотека:

- Това място е твърде прашно, от кога не си идвал тук? Година? Две? Три?

- Не се опитвай да сменяш темата.

На вратата се почука.

- Чичо Джордан, асистентката ти каза, че си тук. Може ли да вляза?

Себастиян. Мамка му! Как не се сетих да кажа на асистентката да не му казва,че съм у дома?

- Не сега, Себастиян. Имам важна среща. - Провикнах се и се надявах Кристиян да не направи нещо глупаво.

- Не бива да лъжеш момчето, Джордан.

- По-добре да го излъжа, отколкото да го оставя да се срещне с теб. Никога не бих позволил такова нещо.

В очите на брат ми проблясна гневна искра:

- Уверявам те, че нямам нужда от разрешението ти. - Гласът му беше лед.

Себастиян вече удряше по вратата.

- Много добре знам, че не си на заседание, чичо, отвори.

Преди да успея да реагирам, Кристиян отключи вратата и Себастяин влетя вътре. Очите му грееха и голяма усмивка светеше на лицето му.

Да променя живота ти Where stories live. Discover now