Да променя живота ти

Част 28

Гледната точка на Алек

- Какво стана със ... знаеш за какво говоря?

Погледнах към Джейс, който беше навел глава надолу, както правеше винаги, когато говореше по тази тема.

- Дрогата ли имаш предвид?

Чух въздишка от неговата страна. Все още гледаше към краката си и риташе камъните по пътя си. Бяхме се отдалечили доста от мястото, където щяхме да прекараме вечерта. Оставихме Луис, Майкъл, Ан и Джак Даниелс да се оправят с останалата работа.

- Мм, да. - Джейс говореше несигурно и раздразнено.

Погледнах към черния и скъп часовник на ръката си, който ми беше подарък от Джордан. Часът беше 10 вечерта. Вече отдавна се беше стъмнило и все пак с Джейс много добре познавахме тази гора и нямаше никаква възможност да се изгубим.

- Вече не се дрогирам. Знаеш го, нали?

Джейс само кимна едва забележимо.

- Нали не си казал на никого?

- Не. Абсурд. Да те предам така. Не съм такова копеле. И все пак бях длъжен да попитам. Не искам пак да съсипеш живота си. Особено сега, когато всичко се нареди.

Прехапах устни и разкървих леко устата си. Съгласен бях с него във всички отношения, но в това, че всичко в живота ми се е подредило, не беше никак вярно.

- Остави ме мен сега. Кажи вие с Джак Даниелс как сте. - Опитах се да сменя темата.

Пред себе си видях един доста дебел дънер. Запътих се на там с намерението да седна, защото вече се бях изморил от цялото това вървене.

Погледнах назад, за да видя дали Джейс ме е последвал и не го беше направил. Седеше прав и гледаше в една точка, а на лицето му се беше изписал ужас.

- Какво? Защо гледаш така?

Опитах се да проследя погледа му и точно тогава видях може би най-големия си ужас в живота ми. Дете с чисто бели дрехи висеше от клона на едно огромно дърво. На врата си имаше въже, което беше преметнато и завързано за клона. Главата му беше отпусната и единственото, което виждах от лицето му беше косата. Рижава къдрава коса на момиче, която скриваше и малката част от лицето ѝ, която бихме могли да видим.

Усещах ужаса в себе си. Нямах никакви съмнения, че детето е мъртво. Очите ми бяха широко отворени, а от устата ми излизаха някакви звуци, които дори и аз не разбирах, само знаех, че бяха породени от ужаса.