Изслушай ме, за да ти кажа

.

Няма място за мечти,
сред тези дърти старини
и все повече разкаяние усещам аз,
в опит за избавление.
Из една безтегловност летя,
отдала се на немощта,
няма откъде да изникне ръка
за да се изкачиш ти отново на върха.
Нелепо е да чувстваш как всяка вечер тайно умираш,
в съня пробуждаш страхове,
а в реалността, зверове.
Мечтите захвърлени замират във душата, при което сърцевината просто се пропуква,
оставяйки се на нощта.

Твърде силно, за да чувстваш.