.

26 1 0
                                    

И как една душа чувства, диша, попива всичкото сезание на света. Объркана остава. Под стремежа да блести. Ярко, светло, като истинска звезда.
На едно далечно, тихо, от недостижимите места. На остров пълен със безкрайна нищета.
Защото душата края не намира. Празнотата само с празнота си тя запълва.
Защото болката със болка се лекува.
А избавлението със вдъхновените пръски на мига.
Силно блъска във гърдите. И каквото и да е - траен отпечатък ще остави, върху неразгаданото поле. Колкото и да се мъчиш, не виждам смисъл да зове.

Дълго време неизказано.

Изслушай ме, за да ти кажаWhere stories live. Discover now