.

7 1 0
                                    

Колко точно детски спомен ми изпрати?
През време, портали и надежди.
Все се чудя живота как ме изправари,
мен - да гледам тротоара и ходещи по него,
бледи.

В същността на погледа ми син
плува образът на морето със вълните.
Всъщност колко е далеч от теб,
а как те виждам да се носиш даже през мъглите.
Същото ли е като във сън?
Летиш напарво с помощ на небето.
А как само същината не разкрива
защо си тъй до мен,
а аз живея само в див и наситен са аромати летен ден.
Може би защото поглъщам ежедневно
твоя поглед с нюансите от коприна
и тънък лен.

Спомни си, колко точно минало ми прати.
То не бяха време, портали и надежди.
Обръщам се назад - да видя,
как животът ме настига,
мен - да гледам тротоари и ходещи по него,
бледи.

Изслушай ме, за да ти кажаWhere stories live. Discover now