Изслушай ме, за да ти кажа

.

Твърде честна за пошлите души.
Твърде непорочна за мръсните усти.
Твърде грапава за твоите повърхности.
Твърде лично.
Толкова неприлично.
Отново сякаш е двулично.
Твърде често чувство за вина.
Твърде често ми се иска да пия -
чаша вино,
под небето звездно и с извита нагоре шия.
Твърде често само съзерцавам света,
за да не нараня
нечия опорочена вече душа.
Твърде тежко слизам на брега,
както сега,
за да потопя боси крака и повече да не запея.
Твърде късен е часа,
за да те събудя,
а не искам пак адът да пирува
като нощна мараня.
Твърде близко виждам Самота.
Твърде слабо ме привлича суматохата.
Твърде под преграда, зад сто стени и дванадесет врати,
твърде надълбоко и далеч,
твърде завъртяно и смутено
ще е моето късче сърце.

Само ще се рее кат перце и
ще погалва нежно по лице.

Не можеш да го измъкнеш, докато съм аз.
Докат' се нося лежерно над пусто и вечно -
час по час.