Изслушай ме, за да ти кажа

.

Драска картина - такава симетрична,
като лице на художник,
прозира над тънък пласт коприна.
Загърната. За да не те погледне тос мистик.
Да не каже: Трийсетина, или само двамина
ще оцелеят след този страшний вик.
Той последва.
Като тежък глас, в застой.
Те не ще погледнат.
В техните души цари страшний пробой.
Дали да венхат, или да гаснат.
Кат' цвят на Бяла роза, и кат' нейни вой.
Кат' свещ на тъмно, и кат' восъка в застой.