Плодът над божието слово.
Плодът над вечната Земя.
Плодът, изгубен под стръка трева.
Плодът от собствената ми ръка.
Не приближавай.
Не смей дори бегъл поглед да подхвърлиш.
Лишен от човещина,
и от чистотата на онези така осезаеми сетива.
Лишен от тръпката на любовта,
заровенa из пръстта на подземната забрава.
Не ще изпиташ ти чувство за вина,
защото и злобата пее своите песни из зелени, зелени поля.
Ако на твоята душа поне малко поддържаш външната красота, миг по - късно,
ще усетиш привкуса от зловещата тъма.
Игра на думи.
