Изслушай ме, за да ти кажа

.

Всичко спряло за момент.
Да те поеме.
Хора бягат.
За да се простят със смъртта, да не ги вземе.
Звук над звук се леят, нима ще спрът?
Няма треска, няма го неизлечимото бреме -
хора злобни да те гледат,
и само с думи кроят план как най - дълбоко ще те покосят.
За това поетите цял живот опитват със своите тежки поеми парадоксални истини на сляпо общество да предават.