Изслушай ме, за да ти кажа

.

Право надолу.
Да търсиш измежду тъмнитата на пропастта.
Стремглаво надолу.
Докато не почнеш да викаш.
За помощ.
Докато не си усетиш преситен от страха.
От собствения си страх.
Този, от който не можеш да избягаш,
дори когато не се бавиш,
дори когато плюс към списъка със минуси искаш да добавиш,
дори когато грешка след грешка имаш способността да оправиш,
и в нещо по - добро да се преобразиш.
В нещо по - така,
неоплетено още в мрежите на клише
и неотдаващо тялото си на раздиращото се, сърце!
Нещо, за което хората да стискат въже
и в опитите си: Дано някой го не отреже!,
да стане така, че на малки части
из небесата да се разпилее!
Въжето след това ще те придърпа в обятията на вселената,
защото ти просто си мечтаеш да ракрие завесата,
пълния блясък на пиесата!

Недостижимо само за границите на деня.