Да променя живота ти

Част 25

Гледната точка на Ан

Лежах на леглото си и гледах тавана. Опитвах се да не мисля за Алек и за глупавото му писмо. Майка ми също не беше в настроение тези дни, затова реших да отида при нея.

Излязох през бялата врата с многото плакати и се запътих към хола, където трябваше да се намира майка ми, но не я открих там. Тъкмо, когато тръгвах към горния етаж, където беше стаята ѝ, някой звънна на звънеца. Със сигурност беше Джордан. Напоследък нямаше и ден, в който той да не идваше в къщи.

Отворих входната врата и когато отворих уста за да кажа, че майка ми спи, видях Алек. Почти успях да затворя вратата пред носа му, но той я хвана с ръката си и не ми го позволи да го направя.

- Какво правиш отново тук?

Вече се бях отказала с неуспешните си опити да затворя вратата и говорех напълно вбесена.

- Трябва да поговрим и този път ще ме чуеш, без значение искаш ли или не. Няма да ти пиша писма, които няма да прочетеш и няма да говоря без да ме слушаш.

Влезе в хола, без дори да ме попита. Последвах го и зачаках да чуя глупавото му оправдание.

- Е, хайде, нахалнико, говори.
! - Казвайки го, кръстосах ръце.

- Отново ще ти повторя, че не знаех какво говоря. Не бях на себе си, но въпреки това не можеш да отречеш, че бях прав. Просто изведнъж се ядосах и казах неща, които дълго крих в себе си. Знам, че не бях много мил и тактичен. Моля те само да ме разбереш.

Замислих се над думите му. Донякъде беше прав. През последните седмици наистина се държах егоистично.

- Съжалявам, че ти се развиках. Ще ми простиш ли?

Гледах го дълго време, обмисляйки отговора си.
От една страна исках да му простя, но от друга ми изглеждаше, че ще му простя твърде лесно.

- Трябва ми малко време и освен тов... - Не успях да си довърша изречението.

В следващия момент усетих усните му върху моите. Забравих какво щях да казвам и дори забравих какво мислех. Побързах да се осъзная и се дръпнах от него.

- Не си мисли, че една целувка ще оправи проблема ни. - Докато го казвах, отново усетих вкуса на устните му и без да се усетя вече бях до него, целувайки го отново.

Не знаех защо го направих. Единственото, което знаех е, че просто исках да го целуна. Усетих кръв на устната си и побързах да се отръпна от него. Докоснах с пръст устната си и останових, че ме беше ухапал.

- Защо го направи?

- Да кажем, че това е един вид отмъщение.

Ударих го с всичка сила по корема, но него изобщо не го заболя.

- Не съм казала, че ти прощавам. - Едва го казах, заради ухапаната ми устна.

- Мисля, че целувката ти го каза. - Докато го казваше, постави ръката си под краката ми, а другата му ръка беше на гърба ми - носеше ме на ръце и отиваше към стаята ми.

- Какво правиш?

Разсмях се и започнах да го удрям, за да ме пусне, макар че трябваше да призная, че ми беше приятно.

~~~

На следващата сутрин се събудих в леглото си, заедно с Алек. Той, както винаги, все още спеше. Реших да не го будя веднага. Станах от леглото и с успокоение открих, че бях с пижамата си. Снощните спомени ме връхлетяха изведнъж.

Двамата с Алек изгледахме няколко епизода на "Дневниците на вампира", като междувременно се тъпчехме с шоколади и чипсове.

Не си направих труда да се преобличам и излязох от стаята си с пижамата.Днес беше събота и за жалост майка ми си беше вкъщи, но добрата новина беше, че тя не готвеше сутрин. И въпреки това я намерих в кухнята с шоколад в ръка. Когато ме видя, ми подаде буркана с шоколад. Само при вида му, щях да повърна. След снощи не исках и да чувам за шоколад.

- Не, мерси. Временно отказвам шоколада. - Все още бях сънена и не говорех много разбираемо.

- Добре тогава, ти губиш. Разбрах, че Алек е тук.

Дори не се изненадах.

- Нищо чудно, че си разбрала. Ти днес няма ли да излизаш с Джордан? - Погледна ме намусено.

- Ясно. Ще изляза след малко и ще ви оставя на мира.

Усмихнах ѝ се в знак на благодарност. След това отидох в хола, за да си пусна телевизора. Видях как майка ми се качваше на горния етаж.

В следващия момент и Алек се появи от стаята.

- Охо, добро утро, поспаланко! - Вече се бях разсънила и говорех нормално.

Алек седна до мен и ме целуна. Трябваше да започна да свиквам с тези целувки.

- Добро утро и на теб.