In love with him

Глава 66

Четири месеца по-късно

Алиса

Минаха четири месеца.

И се случиха някои неща.

Логан побесня, когато рекламата излезе миналият месец.

Викаше две седмици всеки път, когато я виждаше.

Не приема това, че съм по бельо.

Не е било нормално, не искал никой да ме зяпа и още глупости, които не искам да си спомням.

Аз му казах, че ако не престане ще си намеря друго гадже, което не ме ограничава и той повече не повдигна повече темата.

Също така Грейс роди.

Най-после.

За моя изненада тя беше щастлива, когато момченцето им се роди.

Майк също беше щастлив, Логан припадна три пъти, докато бебето се раждаше.

Последния път, когато припадна си удари главата толкова силно, че беше в безсъзнание няколко часа.

Но после, когато видя племенника си се разплака.

Разбира се, плака когато бяхме сами.

Защото, ако бил плакал пред Грейс тя щяла да го нарече ревльо.

И разбира се Грейс и Майк се скараха.

И Майк се й се извини.

Но вече всичко е наред.

-Нали така сладур? Всичко е наред. - целунах малкия Травис

Толкова е сладък.

Малък сладур.

Има прекрасни сини очи и е много рус.

И разбира се прилича на Майк.

Той е мини Майк.

Грейс се разсърди и заради това на Майк....бебето приличало само на него.

Но накрая престана.

Травис вече е на три седмици.

И вече се привързах към него.

Той е толкова сладък.

И дори не плаче.

Плаче само, когато види Логан.

Логан разбира се се разсърди и затова.

Сега си мисли, че е грозен и затова бебето плачело.

Но плаче и, когато майка му и баща му се карат.

И затова Грейс и Майк престанаха да се карат.

Това дете прави чудеса.

Не вярвах, че могат да издържат два дни без да се карат.

Травис ме погледна а големите си сини очи и се усмихна.

-Обичам те. - казах

Той продължи да се смее.

-Ще го приема за "И аз те обичам лельо Али. И благодаря, че ми смени памперса." - казах и го оставих в креватчето.

След няколко минути заспа и тихо излязох от стаята.

Отидох при Майк, Грейс и Логан.

-Плака ли? - попита Логан, когато седнах до него.

-Не. Щом не виждаше лицето не.

-Много смешно. - нацупи се Логан

-Аз също плачех, когато бях бебе всеки пък когато те виждах. Всички плачеха. - каза Грейс - Така че не се сърди на бебето ми.

-Нашето бебе. - поправи я Майк

-Но аз го родих, така че е мое. - каза тя

-Ако не бях аз нямаше да го има.

-Върви на....

Чухме бебешки плач от горе и се усмихнах.

-Отивам при него. - каза Грейс - Идвам слънчице. - каза Грейс, докато се качваше по стълбите.

-Мен не ме е наричала слънчице. - каза Майк

-Остави я. Поне е мила с бебето. - казах

-За моя изненада се привърза към него.

-Той е толкова сладък. Няма как да не го обичаш.

-Не е толкова сладък. - каза Логан

-Майната ти. - каза му Майк

Грейс слезе с бебето, Логан продължи да се цупи.

-Може ли да го гушна? - попитах и Грейс кимна.

Взех го и седнах при Логан.

Целунах бузката му и се усмихнах..

-Виждаш ли сега не плаче, а те гледа. - казах на Логан

Травис продължи да гледа към Логан.

-Искаш ли да го гушнеш? - попитах

-Не.... - аз не му дадох възможност да продължи и го сложих в ръцете му.

Логан го гушна, а бебето продължи да го гледа.

-Ако го изпуснеш ще те убия. - каза Грейс

Логан се отпусна постепенно, като видя, че той не плаче.

-Видя ли ,че те харесва. - казах и целунах бузата му

Толкова са сладки.

За миг си представих, когато с Логан имаме деца.

Със сигурност ще бъде страхотен баща.

Ще имаме прекрасно семейство....

Един ден.