Глава 19

3.9K 168 64
                                    

Алиса

Минаха няколко дни и от тогава не съм виждала Логан.

Сигурно е при Паркър, за да й се извинява.

А на мен не ми минава. Всеки ден се чувствам се все по-зле.

-Съжалявам, че стана така. Не знаех, че този идиот ще направи нещо такова. - каза Грейс

-Няма проблем.

-Когато разбрах какво е станало се ядосах много, дори му ударих шамар.

-Не беше нужно.

-Напротив. Не мога да повярвам, че е защитил тази кучка.

-Защити я,защото я обича. А аз съм му безразлична.

-Той е глупак. Нека твърди, че я обича, но когато осъзнае, че е кучка ще съжалява, че е постъпил така.

-Съмнявам се.

-Не се измъчвай, заради него.

-Не се измъчвам. Но ми е гадно, защото ме зарязахте сама.

-Съжалявам, но Майк...

-Заедно ли сте?

-Не знам, май да. Ще го питам.

-Поне ти имаш късмет, защото Майк те харесва. А мен никой не ме харесва.

-Не е вярно много момчета те харесват. Дори по-добри от Логан.

-Не знам. В момента нямам желание за нищо.

-Дори за мола? Има намаление в любимия ти магазин.

-Може да отидем друг път.

-Явно наистина си зле.

-Да.

-Трябва да забравиш за него.

-Знам. - казах и я погледнах. - Благодаря, че си тук.

-Разбира се, че ще съм тук.

-Аз мога ли да вляза вече? - попита Майк

Грейс му каза да стои пред стаята ми, докато ме успокои.

-Да. - каза Грейс

Майк влезе в стаята и седна на леглото до мен.

-Как си? - попита

-Добре. - свих рамене.

-Разбира се, че не е добре. - каза Грейс

-Добре съм. - повторих

Не съм добре.



Днес беше петък и се радвах, защото това значеше, че идва уикенда и че не трябва да излизам и да се правя пред другите, ще всичко е наред,когато всъщност нищо не е наред.

Дори лъжа майка ми, че съм добре, защото не исках да я тревожа.

А и защото не мога да й кажа за всичко, което се случи за Логан, за Паркър, за целувката и за разбитото ми сърце.

Днес имах планове след като се прибера от училище да прекарам денят пред телевизора, но Грейс и Майк настояват да изляза с тях.

Аз се съгласих, защото не ми се спореше с Грейс.

От друга страна се радвам за тях двамата, разбрах че са заедно. Майк изглежда щастлив, Грейс не е кисела, което е добре, тя трудно си харесва някое момче, но явно харесва Майк. Той е сладур.

Излязох от училищния двор и бавно тръгнах към вкъщи.

Поне ако излизам искам да изглеждам добре, а не като бездомник, както изглеждам в момента.

Облечена съм в стари дънки и пуловер.

Изглеждам повече от ужасно.

Но не ми пука.

Някой дръпна ръката ми и се стреснах, но когато видях Логан се успокоих.

Кой би се занимавал с мен?

Освен него.

Сигурно е дошъл да ми каже, че съм глупачка.

Толкова съм глупава.

-Какво искаш? - попитах и махнах ръката му от рамото ми.

Не искам да ме докосва.

-Искам да ти се извиня.

-Добре. Прощавам ти.

-Не е вярно. Сърдита си. Прекалих и съжалявам. Паркър не трябваше да прави това. Аз не трябваше да ти викам и да казвам онези неща или да те оставям сама в онзи момент. Не исках да си тръгваш разплакана.

-Няма проблем, дори вече не мисля затова.

-Наранихте и се чувствам зле. Знаеш, че не мислех онези неща в онзи момент. Ти си прекрасна.

-Не съм прекрасна, но благодаря.

-Напротив. Не исках да става така повярвай ми.

-Вярвам ти.

-Прощаваш ли ми?

-Да.

-Все още ли сме приятели?

-Предполагам,че да.

Усетих как ме прегърна.

Все още не съм сигурна, че съм му простила, но оценявам това, че ми се извини.

-Съжалявам. - чух го да казва

-Няма проблем.

-Какво стана с Паркър? - попитах, когато ме пусна от прегръдката.

Сигурно кучката е щастлива от това, което направи.

-С Паркър скъсахме.

Скъсали са?

In love with him Where stories live. Discover now