In love with him

Глава 46

Два месеца по-късно

Майк

-Не смей да ми се сърдиш! - извиках, но Грейс ме игнорира.

-Майк държиш се, като луд!

-Аз съм луд! А, ти!

-Какво аз? Аз излязох с приятели и ти полудя.

-Грейс, ти избяга през прозореца, за да отидеш на парти.

-Не беше парти.

-Да, само беше шумно място с алкохол! Ти пиеше!

-Не е вярно!

-Видяхте! Пиеше водка.

-Беше сок!

-Грейс, не можеш да пиеш! Бременна си в петия месец.

-Да не съм забравила. - каза и посочи корема си.

-И какво беше онова момче?! Чукаш ли го?!

-О, да момчетата умират от желание да чукат бременни момичета! Никой не ме заглежда и никой не ме харесва.

-Аз те харесвам.

-Знам и затова те обичам. - каза и ми хвана ръката ми.

-Още съм ядосан!

-Не съм направила нищо!

-Ако продължаваш да пиеш, детето ще се роди с махмурлук.

-Или със висок стрес! Заради теб, който само ме стресираш!

-Отивай в спалнята, не искам да те виждам!

-И аз теб!

Тя тръгна към стълбите, след което се обърна и ми се изплези.

-Много зряло!

-Майната ти!

Какво ще я правя?

Отидох в спалнята при нея.

Беше легнала с гръб към мен.

Сигурно галеше корема си, докато ме псува на ум.

-Грейс, скъпа. Сърдиш ли се? - попитах, но тя не ми отговори

Седнах до нея и погалих корема й, но тя махна ръката ми.

-Не ти се сърдя, но не прави така. Притеснявам се за теб. Искам да си добре. - казах, но тя отново мълчеше. - Обичам те.

-Нося ти шоколад. - казах и тя се обърна към мен

-Обичам те! - целуна ме и взе шоколада от ръцете ми.

-Обещавай, че повече няма да правиш така.

-Обещавам. Обичам те.

-И аз те обичам.

Знам, че не е искрена.

Не очаквах, че ще е толкова трудно да пазя Грейс.

Тя е, като бебе, което ако не наглеждаш ще изяде нещо което не трябва.

Но вече започва да се затруднява, защото корема й расте и се изморява по-бързо, което е по-добре за мен.

Погалих корема й и тя се усмихна.

Също така преди седмица разбрахме, че ще имаме момче.

Поне няма да живея с две жени.

Дано Грейс стане по-кротка, защото накрая ще я вържа за леглото, за да не излиза.

Ще получа удар от толкова притеснение.

Не е лесно да живееш с Грейс.

Тя е луда.

Няма спирка.

Не й омръзва да прави глупости.

Ще ме убие тази жена.

-За какво мислиш? - попита Грейс

-За нищо.

-Вече измислих име на детето ни.

-Какво?

-Травис.

-Травис?

-Да. Името ми харесва.

-Нека помислим още.

-Добре.

Ще обсъдим името.

И някои други неща.

Дано, след като роди стане по-отговорна.