Глава 11

4.2K 184 49
                                    

Алиса

-Сигурна ли си, че си добре? - попита Логан

-Да. И престани да ме питаш. От два часа го правиш.

-Ти не ми казваш какво ти е.

-Защо те интересува толкова?

-Защото....

-Защото?

-Защото...ме е грижа за теб. И този Майк не ми харесва.

-Но на мен ми харесва.

-Защо?

-Защото...

-Защото?

-Защото ми харесва. Ти защо харесваш Паркър?

-Защото е мила, забавна, красива, държи се добре с мен през повечето време.

Разбира се.

Тя е идеална.

И той мисли точно това за нея.

-Влюбен ли си в нея? - попитах и той ме погледна

-Да.

-А обичаш ли я?

-Ами...да предполагам. Обичам я.

-А казвал ли си й го?

-Не, но сега като се замисля наистина я обичам. Тя е специална не е като другите.

-Това е супер. - усмихнах, за да прикрия болката си.

Той я обича.

Обича нея, но не мен.

Обича нея, разбира че я обича, тя е специална.

А аз не.

Аз съм обикновена.

Никога няма да бъда специална за някого.

Най-малко за Логан.

Иска ми се той да вижда в мен това, което вижда в нея, но това никога няма да се случи.

Защото е невъзможно.

Винаги ще си останем приятели.

Просто приятели.

А Паркър ще бъде специалната жена в живота му.

-Ще до гледаме ли филма? - попита Логан

-Разбира се. - усмихнах се и се облегнах на рамото му, след което се загледах във филма, въпреки че мислех за друго.


Затворих шкафчето си ядосана.

Все още мисля за думите на Логан.

Той обича Паркър.

Шибаната Паркър.

Защо я обича?

In love with him Where stories live. Discover now