In love with him

Глава 58

Алиса

От няколко дни отново живея при мама, която не разбира, защо с Логан сме се разделили.

Ние не сме скъсали.

Аз просто казах, че е лъжец и че не искам да съм с него.

Да не звучи добре.

Но аз държа да има доверие във връзката ни.

Ако някое момче му беше казало, че съм сме се чукали, той как щеше да реагира?

Щеше да вика, като луд.

Но аз му казвам всичко, а той е лъжлив задник.

Който много обичам.

Обичам го.

Но също така съм бясна на онази крава.

Ще се върна в болницата и накрая ще й трябват системи.

Ще я прегазя с колата на Логан, която между другото също взех без да му казвам.

Няма да ходя пеша до мола.

Но ми липсва мрънкането на Логан и това че всяка сутрин ме буди, за да си вземем душ заедно.

-Добро утро, мамо. - казах

-Добро утро. С Логан сдобрихте ли се?

-Не. Престани да питаш.

-Много си груба с него, надали е направил нещо толкова ужасно.

-Напротив. Лъжец е.

-Преувеличаваш.

-Не. Остави ме.

-Добре.

Защо е на негова страна?

Аз съм и дъщеря.

А защитава него.

Чух звънеца, но ме станах да отворя, защото знаех, че това е Грейс.

-Здравейте. - усмихна се тя и дойде при нас. - Бисквитки. - усмихна се отново и дръпна чинията с бисквитки към нея.

-Здравей Грейс. - каза майка ми - Защо Логан и Алиса се разделиха? - попита и аз се намръщих

-Защото брат ми се е свалял някаква негова колежка и май са се чукали, но не сигурно. Дъщеря ви разбра и я наби в коридора на отделението.

-Не съм възпитала да биеш хората. - каза майка ми

-Тя беше кучка и все още е. Не ме дразнете. - казах и станах

-Къде отиваш?- майка ми

-При Логан.

-Ще дойда с теб. - казах Грейс.

-Какво правиш? - попита Грейс

-Взимам си кафе. - казах

-Но защо са две?

-Ами, ако видя моята приятелка Ана? Ще я почерпя кафе.

-Ти не си добре.

Видях Ана, която ме изгледа злобно.

Кучка, не знае, че това е само началото.

Не знае какво я чака.

-Здравей, Ана! - казах силно

-Здравей.

-Искаш ли кафе? - попитах

-И защо да пия кафе с теб?

-Защото искам да се извиня. Не бях права онзи ден. Съжалявам.

-Добре. Приемам извинението. - каза и взе кафето от ръката ми.

-Радвам се. - усмихнах се и отпих от моето кафе.

-Благодаря. Чао, дано повече. Не се виждаме. - каза Ана

-Добре. - кимнах

Изчаках да изчезне и въздъхнах.

Мислих, че няма да вземе кафето.

-Какво й сложи в кафето? - попита Грейс

-Нищо....нищо особено.

-Ами, ако умре?

-Няма да умре.

И да умре няма да имам нищо против.

Наистина съм станала малко зла.