Глава 41

3.1K 124 38
                                    

Алиса

Грейс беше в страхотно настроение, защото Майк не е тук.

Аз също съм в добро настроение.

Също така съм много щастлива, че не умряхме по пътя.

Това значи, че не съм лош шофьор.

Ставам.

А, Логан си мислеше, че ще блъсна колата някъде.

Но не се случи.

В момента с Грейс бяхме на плаж.

Логан звънеше през пет минути, а Майк през две.

На Грейс и беше забавно, че побъркваше Майк, но на мен ми беше жал.

-Радвам се, че дойдохме тук на плажа. И се отървахме от тези досадници. - каза Грейс

-Да, предполагам. Тук е приятно. Ще хвана тен.

-Аз също. Ако Майк беше тук щеше да каже, не стой на слънце и още глупости, заради които щях да го удавя в морето.

-Той е загрижен, а ти си безотговорна. Аз ще ставаш майка.

-Кажи го по-силно, че момчетата до нас не те чуха.

-Сериозна съм.

-Аз също. Досадна си.

-Не съм.

Тя е безотговорна.

Грейс легна на шезлонга и затвори очи.

Погледнах към нея и се загледах в корема й.

Тя беше почти във втория месец, а изобщо не беше напълняла.

Дори коремче няма.

А яде, като за световно.

Аз, ако изям две понички ще заприличам на тюлен.

А, Грейс е слаба.

Долна кучка.

Това дете в корема й не расте ли?

Майка му яде толкова сякаш са три.

-Какво гледаш? - попита Грейс

-Сигурна ли си, че си бременна?

-Да. Сигурна съм.

-Добре. Но ти не си дебела.

-Трябва да съм дебела?

-Не, но...как при положение, че си бременна си по-слаба от мен. Няма смисъл. Аз трябва да съм по-хубавата.

-Алиса ти си идиотка.

-Не съм.

Чух телефона ми да звъни и бързо го извадих от чантата.

In love with him Where stories live. Discover now