Глава 62

2.2K 121 45
                                    

Логан

Защо майка ми е тук?

-Мамо, защо си тук? - попитах и й направих път да влезе.

-За да видя съкровището си. - целуна бузата

-А, защо си с куфар?

-Защото не понасям баща ти и ще остана малко тук. - каза отиде в кухнята.

-Здравей, мамо. - каза Грейс

-Здравей, момичето ми. - усмихна се и погали корема й. - Как върви с Майк?

-Добре, но не го понасям. Голям е досадник.

-Разбирам те. - каза седна до нея.

-Как така изведнъж реши да дойдеш? - попитах

-Липсвате ми, а и ти защо не ми се обаждаш? Обади ми се последно преди месец.

-Защото съм зает.

-Как върви работата?

-Супер, гаджето му почти уби колежката му. - каза Грейс и я изгледах злобно

-Имаш приятелка? - попита майка ми

-Да. Имам приятелка.

-Чудесно. Коя е тя, как се казва?

-Алиса...

-Алиса! Прекрасно. Мислих, че още си с онази Поли.

-Паркър и с нея се разделихме.

-Браво, не я харесвах. Беше много руса.

-И тъпа. - каза Грейс

-Разбрах.

-И кога ще мога да се видя с Алиса? - попита

-Ами, когато се върне.

-Заедно ли живеете?

-Да. От няколко месеца.

-Това е много хубаво. Сигурно се разбирате чудесно.

-През повечето време.

-Много се радвам, че си имаш приятелка, която не е руса куха лейка. - каза майка ми и ме целуна по бузата.

-Да и аз се радвам. Ти колко време ще останеш?

-Не знам. Седмица.

-Седмица?!

-Да. Да не би да не искаш да прекараш малко време с майка си?

-Не, искам но няма ли да ти е по-удобно, ако отидеш на хотел.

-Не. Ще остана тук, тъкмо ще видя Алиса.

-Да. Тя е станала още по-прекрасна и от преди и е много мила. Особено със сина ти. - каза Грейс

-Колко време ти казвах, че тя е по-добра за теб и другите момиче, с които си бил.

-Да, мамо каза ми, ли нали те послушах?

-Да,най-после да ме чуеш. Имам чувството, че не ползваш главата си.

-Не я ползва. Затова прави много глупости. - каза Грейс

-Какви глупости? - попита мама

-Мамо, не я слушай. Не правя глупости. - казах

-Преди да станат гаджета с Алиса я разиграваше и си игра с чувствата й. - каза Грейс

Тази няма ли да млъкне?

-Логан, как може да си такъв идиот! - извика Майка ми и ме удари зад врата.

-Не съм идиот. - защитих се. - Тогава не я обичах. Обичах я но не по този начин, нали сега съм с нея? Преди просто не ми пукаше за чувствата й. Какъв е проблема? - попитах и тя ми удари шамар.

Очевидно има проблем.

-Не е хубаво, че си се възползвал така.

-Знам. Съжалявам.

Грейс се усмихваше, докато майка ми се караше затова, че съм безчувствен.

-Добре, разбрах. - казах и тя млъкна

-Не прекъсвай майка си.

-Съжалявам.

Грейс остана още малко, за да каже още хубави неща за мен на майка ми, след което си тръгна.

Майка ми направи чай, а аз вече не говорех, защото каквото и да кажа съм виновен.

-Мамка му! Шибан кастинг! Защо всички мъже, като видите блондинка губите ума си?! - изкрещя Алиса и с майка ми се обърнахме.

Просто чудесно.

Няма как да стане по-добре.

In love with him Where stories live. Discover now