In love with him

Глава 57

Логан

Не знам какво се случва.

Алиса е бясна, защото съм спал с Ана.

Но аз не съм я чукал.

Тя ме целуна!

Защо Алиса й вярва?

Трябва да вярва на мен!

Аз не бих я излъгал.

Освен затова че миналата седмица изгладих дрехите.

Но тя после разбра и ме накара да ги изгладя и да сгъна всичко.

-Ана! - изкрещях и влязох в стаята и тя ме погледна

-Гаджето ти е луда!

-Млъкни, кучко!

-Моля?

-Какви глупости си говорила на Алиса?! Казала си й че сме се чукали и че съм те целунал, което не е вярно! Ти ме целуна, защото си една долна кучка!

-Казах й, защото ти нямаше да й кажеш.

-Това, което си й казала не е вярно!

-И какво от това? Сега може би ще те зареже и чудо голямо? Да не е единствената жена на света?

-За мен е единствената жена.

-Колко жалко. Сега тя не те иска.

-Иска ме! Ще й се извиня и всичко ще се оправи. Или не.

-Или ще си намери друг.

-Иска ти се злобна кучка такава.

-Ще видим.

-Майната ти. Жалко, че Алиса не ти насини окото. - казах и тя ме изгледа злобно.

Тъпа кучка.

Руса крава.

Наистина прекарвам много време с Алиса, но аз я обичам.

Ако наистина ме напусне ще  полудея.

Не мога без нея.

Но тя без мен май може.

Алиса

Долно копеле.

Нещастник.

Глупак.

-Явно наистина я чука. - каза Грейс и седна до мен.

-Не знам. Но се чувствам зле, защото е идиот.

-Такъв е. Когато ги видях помислих, че е поредната луда, но явно я чука.

-Какъв глупак. Мразя го.

-Може и да не я чука. А, само да е луда.

-Може, но аз вече го ударих няколко пъти.

-Не за първи път му биеш шамари. Свикнал е.

-Знам.

-Той те обича.

-Знам.

-Прости му.

-Не искам.

Чухме силно тропане и Грейс въздъхна.

-Ето го! - каза Грейс и отиде да отвори.

-Алиса! - Логан възкликна, когато ме видя

Той дойде до мен и хвана ръцете ми.

-Още те мразя. - казах

-Знам. Искам да ти кажа, че това което онази кучка ти е казала не е вярно. Тя не целуна и онзи ден тя дойде вкъщи и се скри в банята, за да не я видиш. Не съм спал с нея. Кълна се. Повярвай ми. - каза и изглеждаше отчаян.

-Логан винаги става така. Все се появява някоя, която да развали всичко. Имам лош опит с бившите ти.

-Знам, съжалявам. Беше грешка...всъщност не беше, защото...

-Не започвай с грешките пак, защото знаеш как ще завърши.

-Знам.

-Проблем е, че ти ме излъга. Защо не ми каза? Обеща да си искрен.

-Знам. Съжалявам.

-Няма да бъда с теб, докато не се научиш да ми казваш всичко. Явно не ме обичаш и....

-Обичам те.

-Добре, но ми трябва време.

-Как така?

-Трябва ми време да помисля зс връзката ни. Достатъчно преживях, заради теб. Разбери ме. - казах и станах от дивана.

-Късаш с мен? - казах

-Не. Само давам време на връзката ни.

-Късаш с мен.

-Не. Довиждане.

Логан изглеждаше така сякаш щеше да се разплаче всеки момент.

Искам само време да помисля.

Мразя, когато някой ме лъже.