Към Нарния

25 2 0
                                    

      Потеглих към Нарния и отправих съзерцателния си поглед към една кошута. Започнах да я милвам по кадифенолъскавата ѝ козина. Очите ѝ, огрени от току-що падналите слънчеви лъчи, блестяха като седефени. Наблизо имаше река, която се лъкатушеше измежду двата бряга, осеяни с увековечена дъбова гора. Тук-таме, измежду храсталаците, се прокрадваха снопове светлина. Те придаваха на растителността кехлибарени отблясъци. Останах за известно време при кошутата, след което се чу гръм на пушка, и тя побегна назад. Аз също се уплаших, но бях до такава степен опиянена от сребристоледения дъх на нежния пролетен зефир, че не обърнах внимание на изстрела. Зефирът беше хем прохладен, хем опияняващ. Тъй като пролетта току-що започна да надава глас, имаше период, в който зефирът накара тялото ми да зъзне от студ, затова аз го нарекох ''сребристоледен''. Реших да мина през дъбовата гора, простираща се по левия бряг на реката, след което се озовах на поляна с дървета, пронизани от току-що набъбналите вишнави пъпки. Наблизо имаше първопролетни цветя, които благодарение на елегантната си осанка и магичния си рисунък, придаваха на поляната фееричен дух. 


Натам ме отвежда умът ми, когато искам да избягам от студенината на рутинния живот, логиката и практическото мислене. Натам ме отвежда развинтеното ми въображение.

Astrology is a mirror to the soulWhere stories live. Discover now