Guilty without Fault (bxb)

48

Дàниел е голям инат. Той наистина няма да ме свали докато не стигнем до нас... Това е много засрамващо...

-Ще ме пуснеш ли вече? - попитах за стотен път.

-Неп. Не и докато не застанем пред вратата ти. - каза със същия ентусиазъм.

-Не ти ли омръзна... - казах, по-скоро изшептях, на себе си.

-Какво каза? - той ме погледна.

-Не ти ли омръзна да се държиш мило с мен? -  сключихме погледите си, а той се спря на едно място.

-Никога няма да ми омръзне да те обичам, ако това имаш в предвид. - лицето му беше сериозно, но в очите му се четеше истината.

Усетих горещина по лицето си, а сърцето ми ускори ритъм. Счупих очния контакти и погледнах към земята, която не можех да фокосирам.

-Нат, погледни ме! - гласа му беше властен и суров.

Отново сключихме погледите си. Лицето му не показваше никаква емоция. Беше някак плашещо...

-Целуни ме и кажи, че ме обичаш. - хватката му около тялото ми се затегна.

Преглътнах слюнката насабрала се в устата ми и се приближих до лицето му. Дъхът му се сливаше с моя, очите му бяха по-черни от нощта, но в същото време топли и успокояващи.

-Обичам те... - затворих очи и допрях устните си до неговите в нежна целувка.

Целувката беше бърза. Погледнах го отново, на лицето му се виждаше усмивка.

-И аз те обичам! Трябва да ми го казваш по-често! - той се усмихна показвайки белите си зъби и продължи да върви напред.

След няколко минути в тишина вече бяхме пред домът ми. Даниел ме пусна и се протегна, раздвижвайки ръцете си.

-Сега ще ми върнеш ли очилата? - той поклати отрицателно глава - Тогава какво искаш, за да ми ги дадеш?

-Целувка~

-Вече те целунах, нали?

-Знаеш, че не харесвам такива цеувки. - закачлива усмивка заигра на лицето му.

Въздъхнах и увих ръце около врата му, а той около кръста ми. Надигнах се на пръсти и сляхме устните си.

Започна като невинна и обикновенна целувка, но не за дълго. Той ме вдигна, така че увих краката си около кръста му, за да не падна.

Той отвори вратата и влязохме вътре. Той затисна тялото ми между стената и неговото собствено, задълбочавайки целувката.

Езикът му облиза всяко кътче от устата ми, едната му ръка шареше по тялото ми под блузата ми, а другата му ръка опипваше задника ми.

Ръцете ми разрошваха косата му и на моменти го скубех леко. Ще излъжа, ако кажа, че не ми харесва.

Отделихме се за глъдка кислород и допряхме челата си. Дишах тежко, както и той. Очите му сякаш блещукаха.

-Сладък си, когато се изчервяваш. - той целуна носа ми и ме остави да стъпя на земята.

-Какво правите, вие двамата? - чухме гласа на Рей и погледнахме към него.

-Ъм... такова...

-Почиствах очилата му! Ето! - той почисти стъклата на очилата ми с блузата си и ми ги сложи.

-Аха, и си мислиш, че ще ти повярвам? - Рей скръсти ръце и се подпря на стената. -Ще ми кажете ли какво правехте, или сам да разбера?

-П-просто се целувахме, ясно? - каза Дàниел, почесвайки се зад врата и гледайки към пода със зачервено лице.

-Радвам се за вас, но от едно известно време ме мъчи един въпрос... - с Даниел насочехме погледите си към Рей - Кога ще правите секс?

-А-АЗ ЩЕ ТРЪГВАМ!! - извика Даниел и изхвърча през вратата.

-О-О-ОТИВАМ СИ В С-СТАЯТА! - минах бързо покрай Рей и се качих бързо горе, скривайки се в стаята си.

-Скоро ще ме молите да ви обяснявам как да го направите! - чух смеха на Рей преди да затръшна вратата на стаята си, а смехът му да се увеличи.

-Никога няма да говоря за нещо подобно с теб Рей!

Лицето ми гореше, но все пак  се оформяше лека усмивка.

____________________________

Извинявам се за грешките~

Дøвũждąнë~