Guilty without Fault (bxb)

9

Докато изливахме сълзите си един пред друг времето се развали. Започна да вали и гърми, а и застудя доста.

-Имаме 2 варианта. Единият е да останем тук и да запалим огън, а другият е да отидем у нас. - дадох му избор.

-Избирам да отидем у вас. - каза той като разтри леко раковите си в опит да се стопли.

Кимнах и му казах, че живея наблизо и след секунди вече тичахме под дъжда.

Мразех да тичам, защото очилата ми постоянно падаха, затова ги свалих, но не виждах почти нищо. Помолих Дàниел да ме води, затова беше хванал ръката ми.

Можех да не виждам много, но знаех къде живея.

-На там! - посочих му къщата не далеч от нас и скоро вече бяхме пред вратата.

Влязохме задъхани, а пред вратата ме чакаше брат ми.

-Ти реши да се прибереш! Знаеш, че се притеснявам за теб! Не знам какво можеш да направиш след разговор като този, който проведохме и кое е това момче? - той най-накрая млъкна и реши да ми даде думата.

-Това е Дàниел, новият. Може ли да остане, докато времето се оправи? - събух си обувките.

-Разбира се, ще ви дам бисквитките, които ти подготвих за извинение. - все пак се радвам, че не изръси някоя друга глупост.

-Не е нужно да се подмазваш, няма да отида на психолог!

-Трябваше поне да опитам... - след като Дàниел се събу отидохме в стаята ми.

-Ще ти приготвя дрехи, ти отиди да си вземеш душ. - отворих гърдероба си и започнах да търся някоя по-широка тениска, защото той е по-висок от мен.

-Благодаря... - промърмори той и излезе от стаята.

След като приготвих дрехите почукаха на вратата на банята.

-Дрехите са пред вратата! - чувах как водата тече от другата страна.

-Ъм... Благодаря! - чух гласът му от другата страна на вратата и леко се усмихнах, а дори не знаех защо.

Върнах се в стаята си и погледнах към все още сивите облаци.

-Това някакъв знак ли е? - може би това е нейната воля. Да помогна на брат ѝ да превъзмогне раздялата...

__________________________

Не мога да повярвам на това, което написах току що хд

Дано да ти хареса и тази част~

Дøвũждąнë~