Guilty without Fault (bxb)

41

Вторника настъпи. Слънцето изгря, както и моето желание да си остана вкъщи. И въпреки това, станах и се приготвих за училище. Отидох в кухнята и направих пържени филийки за мен и брат ми. Днес той е втора смяна, така че можеше да спи до по-късно.

Както и да е, нахраних се и излязох от вкъщи като заключих след себе си. Вървях спокойно и слушах музика на слушалки, докато не усетих как нещо ми увисва на врата... или по-точно някой.

-Хей скъпа~ Как си? - изчуролика Дàниел и ме целуна по бузата. Махнах слушалките и го избутах от мен.

-Спри да ме наричаш така! - изсъсках и го погледнах строго. Той се ухили и вдигна ръце пред себе си като защита.

-Разбрано! - продължихме да ходим в тишина към училището.

След минути бяхме в класната стая и се излежавахме на чина, е поне аз. Дàниел блееше през прозореца, а аз си бях сложил едната слушалка и слушах музика.

-Нат, обичаш ли ме? - попита внезапно.

Погледнах го и махнах слушалката от ухото си.

-От къде дойде този въпрос? - наддигнах се от чина.

-Просто отговори. - погледът му беше някак сериозен.

-Да... обичам те. - измърморих и погледнах към ръцете си.

-Тогава ми го покажи. Как очакваш да разбера дали ме обичаш, като не ми го показваш? - той се усмихна, а аз се изчервих леко.

Наведох се към него и докоснах леко устните му с моите. Траеше само миг, нищо повече. Отдръпнах се бързо и погледнах през прозореца, като му обърнах гръб.

-Какво си ми сладурче! Само, ако другите знаеха колко си сладък и невинен! - изписка и ме прегърна в гръб.

-Пусни ме! - започнах да се дърпам. Опитвах се да отплета ръцете му, за да се измъкна от прегръдката му.

-Все още ли се срамуваш когато те прегръщам? Трябва да свикнеш вече, няма да се отървеш от мен! - той се засмя, а аз продължих да се боря.

-Стига си се смял! Пусни ме, някой ще ни види! - изшептях, а той продължи да се киска.

-Аз нямам нищо против, ако някой ни види. - той ме целуна по бузата и пак се сгуши в мен.

-Идиот... - въздъхнах и отпуснах ръцете си върху неговите.

-Твоят идиот. - измрънка, забил лице в рамото ми.

-Моят идиот... - прошепнах след него и се усмихнах леко.

________________________

Това не прилича на нищо ;(

Дøвũждąнë~