Guilty without Fault (bxb)

27

-Знаеш, че не е нужно да ги миеш, нали? Аз щях да го направя. - подпрях главата си на дланта си, като погледнах гърба му.

-Аз ще го направя, не се тревожи. - въздъхнах и станах от мястото си, като застанах до него.

Подпрях гърба си на шкафа до мивката и го погледнах. Той се бе засредоточил към чиниите, тоест избягваше погледа ми.

-Как се чувстваш? - попитах като не отделих поглед от лицето му.

-К-какво? - той ме погледна в очите и остави чиниите за момент.

-За целувката. Хареса ли ти? - той отново се зае със съдовете.

-Д-да, предполагам... - лицето му стана по-червено.

-Значи ти е харесало? - в отговор той ми кимна. -Тогава защо съжаляваш?

-Защото на теб не ти хареса... - въздъхна преди да ми отговори и постави последната измита чиния в шкафа.

-От къде може да си сигурен? - погледнах на страни. Бях сигурен, че ме погледна.

-Хареса ли ти? - несигурността в гласът му сякаш се изпари.

-Не беше зле... - измърморих повече на себе си, от колкото на него.

-Наистина ли? - той ме хвана за рамената, като ме разтресе леко с лека усмивка.

Кимнах като го погледнах. Очите му сякаш сияеха. Беше готов да изпищи като гимназистка, която е разбрала, че момчето, което харесва я е споменал пред приятелите си.

-И защо изобщо ме целуна?

-Ами... Не знам, просто чувствах, че трябва да го направя... - той се засмя нервно.

-Ясно... - отново погледнах настрани, усещайки горещина в лицето си.

-Нат, ти се изчерви~ - той се засмя леко.

Постави ръката си на лицето ми, като погали бузата ми с палец. Изтръпнах при действието му и го погледнах.

-Изглеждаш сладко, когато се изчервяваш! - той се усмихна.

-Млъкни! - избутах го от мен и тръгнах към дивана в хола.

-Все още се изчервяваш! - той ме последва.

-Остави ме! - седнах на дивана и пуснах телевизора, който беше точно до прозореца.

-Не, искам да съм с теб! - изхленчи и седна до мен.

Хвана ръката ми и се облегна на рамото ми. Приличаше на малко дете, молещо майка си да му даде бонбон...

-Идиот, пусни ме! - опитах се да издърпам ръката си от захвата му.

-Не! - каза с онзи лигав глас.

-Ъгх... Мамка му... - изпсувах тихо и се облегнах назад.

Явно няма да се отърва скоро от него. И на всичкото отгоре Рей ме остави сам с това дете!

Ще си плати за тази грешка!

_______________________

Усещам как книгата започва да се проваля...

Идеите ти са добре дошли, моите вече се изчерпаха...

Затова и публикувам мнооого по-късно....

Дøвũждąнë~