Чух отварянето на вратата си и се обърнах, като сложих очилата си.
На мен тази блуза ми беше голяма, но на него му беше точно по мярка. Той е по-висок от мен все пак... Косата му беше рошава, приличаше на таралеж. (аз след баня хд)
Грабнах дрехите, с които смятах да се преоблека и го подминах, влизайки в банята, като преди да напусна стаята си, му казах да се чувства като у дома си.
След горещия душ се подсоших, облякох дрехите си и метнах хавлия на раменете си.
Влязох в стаята си, но не видях Дàниел да е тук. Реших да проверя на долният етаж и както предполагах... Говореше си с брат ми.
-О, Нат! Тъкмо за теб си говорехме. - усмихна се брат ми.
-Какво си му казал? - попитах леко раздразнен, но Дàниел се метна на врата ми хлипайки, а аз леко се олюлях назад.
-Било ти е толкова трудно! Не мога да повярвам! Ще ти помогна да се оправиш! Ще дойда с теб до психолога! - не знам какво му е казал Рей, но не ми харесва.
-Няма да ходя на психолог и се махни от мен. - избутах го от мен, а той седна обратно на дивана до брат ми, като триеше насълзените си очи.
-Не бъди груб с гостите ни Нат! - намеси се брат ми.
-А на теб кой ти дава право да говориш за мен пред непознати? - той млъкна, а аз седнах на фотьойла.
-Не съм непознат! - Дàниел се намеси.
-Тогава какъв си? - попитах без интерес.
-Аз съм ти приятел и съученик!
След минута мълчание чухме вратата да се отключва и след това веднага гласът на майка ни:
-Момчета, прибрахме се!
-О, проклятие! - казахме аз и брат ми едновременно.
___________________________
Иеееи~
И тази глава приключи~
Какво ли ще стане по-нататък?
Ами не знам :')
Съжалявам, за забавянето 😫
Дøвũждąнë~
YOU ARE READING
Guilty without Fault (bxb)
Short Story"Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо." Аз съм Натаниел и в тази история ще ти разкажа как живота ми се промени благодарение на него.
