Учебния ден свърши и както вчера, така и днес, изчакахме всички да си тръгнат. След като се уверихме, че само ние сме в стаята си събрахме багажа и излязохме от сградата.
-Хей, добре ли си? - забелязах как Дàниел се оглеждаше.
-Да, добре съм. Само се оглеждам за него. - той въздъхна и сплете пръстите на ръцете ни.
-Не бъди толкова параноичен. Това е моя работа. - засмях се леко, той също.
-Добре, ще се доверя на шестото ти чувство. - целуна ме по бузата и продължихме да ходим в тишина.
Щом доближихме домът ми се прегърнахме и си дадохме целувка за довиждане.
-До утре, скъпа! - той се усмихна.
-Колко пъти да ти казвам? Не ме наричай така! - ударих го по рамото.
-Слънце ли предпочиташ да те наричам? Или коте? Може и принцеса? - той се засмя по-силно.
-Не съм момиче, така че не ме наричай с такива женствени прякори! - изсъсках.
-Ама ти играеш женската роля във връзката ни! - измрънка той.
-Не ме интересува! И не съм виновен, че постоянно се държиш като бебе и трябва да те наглеждам! - отключих входната врата и тръгнах да влизам.
-До утре тогава, сладурче. - затръшнах вратата след себе си.
-Защо постоянно трябва да ме кара да се изчервявам... - покрих лицето си с ръка и се облегнах на входната врата.
Сабух се и се качих в стаята си. Оставих раницата си до леглото и легнах да си почина малко.
Имам чувството, че ще се случи нещо лошо....
_________________________
Затишие пред буря му викали 😉
Дøвũждąнë~
YOU ARE READING
Guilty without Fault (bxb)
Short Story"Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо." Аз съм Натаниел и в тази история ще ти разкажа как живота ми се промени благодарение на него.
