Guilty without Fault (bxb)

11

С Рей станахме веднага, а родителите ни влязоха в хола.

-Кой е този? - веднага попита баща ни.

-Той е-

-Теб не съм те питал! - прекъсна ме той и погледна към брат ми.

-Ъм... Той е мой приятел и понеже валеше, когато се връщахме от училище, му предложих да остане у нас, докато спре.

-Добре момчета, забавлявайте се, а ти Натаниел! Качвай се в стаята си и не ги дразни!

Нямах право на избор, затова тръгнах към стълбите.

-Със съпруга ми ще ви оставим, за да си починем, а вие бъдете тихи, нали?

Чух преди да затворя вратата на стаята си. Легнах на леглото и махнах очилата си, като се загледах в белия цвят на тавана.

След минута-две тишина чух почукване на вратата си.

-Влез! - казах, като сложих обратно очилата си, и вратата се отвори, като от там влязоха Рей, носещ купа с бисквити, и Дàниел.

-Донесох бисквитки~ - усмихна се Рей и седнаха с Дàниел до леглото ми.

-Защо не ме оставите сам и не отидете долу? - попитах мрънкайки.

-Няма начин да те оставя сам! Сега си вземи бисквитка! - Дàниел натъпка една бисквита в устата ми.

-Изяж я! Прекарах час да ги приготвям! - скара се Рей и все пак я изядох.

-Хубави са... - промърморих тихо, но се надявах да не са ме чули...

-Да, Рей е много добър в готвенето! - усмихна се Дàниел и взе още една бисквитка от купата.

Чувствам се по-добре когато го виждам усмихнат, но не знам защо. Може би ми напомня прекалено много за нея...

-Какво има? - попита той. Сега забелязах, че го гледам и бързо отместиха поглед към брат ми, който ме гледаше с подла усмивка.

-Нищо...

-Е, Дани, какво мислиш за Нат? - попита Рей като сложи лакътя си на леглото и подпря главата си, като погледна към ядящия бисквити Дàниел.

-Мисля, че е преживял много и има нужда от помощ. От както го познавам не съм го виждал да се усмихва и слуша депресарска музика!

-Познаваме се от днес...

-Според теб трябва ли да отиде на психолог? - попита отново брат ми.

-Определено! Ако трябва и аз ще дойда с него! - Дàниел се качи на леглото и започна да ме прегръща.

-Дàниел! Пусни ме! - започнах да се дърпам, но той седна на корема ми и продължи с прегръдките.

-Няма начин! Ти си ми приятел и ще се опитам да ти помогна! - спрях да се боря и просто се предадох.

Точно от това имах нужда в изминалата година - прегръдка. Поставих ръцете си на гърба му и стиснах блузата, като позволих на сълзите си да намокрят рамото му.

-Ще съм до теб... - прошепна в ухото ми като хватката му се затегна, а аз киминах.

_________________________

Лааал 😍
Това започна да става много сладникаво 😂

Та, известно време няма да съм активна в Wattpad 😅

Дøвũждąнë~