Както и сам каза, на сутринта Дàниел дойде и прекарахме целия ден заедно. Обикаляхме навън, отидохме на кино, в увеселителния парк, направихме всичко възможно, за да разведрим поне малко Рей. И колкото и да се опитвахме не видяхме да се усмихва.
Щом слънцето започна да залязва решихме да се прибираме. Даниел щеше да остане с нас за през нощта, съобщи и на майка си, която се върна преди два дни.
-Рей, кога ще се усмихнеш? - попита Даниел, след което седна на дивана, където беше и Рей.
-Казах ви да не се притеснявате за мен. Просто ми трябва време, ясно? - той се усмихна, макар и дооста пресилено.
-Как искаш да не се притеснявам за теб? Та ти си ми като брат! - почти изкрещя последната част и го прегърна.
Аз стоях отстрани и им се радвах. Да, Рей все още си изглеждаше леко депресиран, но се подобряваше малко по малко. Радвам се, че всичко започва да се подрежда.
-Хей, вечерята е готова. - провикнах се и тримата отидохме в кухнята. Седнахме около масата и започнахме да се храним в тишина на фона на телевизора, който се чуваше от хола.
След като приключихме измих чиниите, а Дани и Рей се върнаха в хола, гледайки някакъв екшън сериал. След като приключих с чиниите се присъединих към тях.
-Хей, искате ли да играем на нещо? Скучно ми е... - проплака Даниел, като се отпусна още повече на мястото си на дивана.
-Какво предлагаш? - попита, не толкова заинтересувано, Рей и погледна към него.
-Ами... Истина или предизвикателство? - предложи неуверено.
-Да не си дете? - попита саркастично брат ми.
-По-добра идея ли имаш, г-н Пораснал? - попита сърдито и Даниел.
След малко повечко спорове се съгласихме да играем на това. Изключихме телевизора и Даниел започна.
-Рей, истина или предизвикателство?
-Истина.
-Наистина ли си все още девствен?
-Разбира се, че не. Не съм като вас, невинни душички. - игрива усмивка се показа на лицето му и погледна ту мен, ту него.
-Както и да е... Продължи! - и двамата с Дани се изчервихме и го подканихме да продължи.
-Добре тогава, малко братче, какво избираш?
-Истина...
-Наистина ли все още не сте се целунали както трябва с Даниел? - той скръсти ръце и се облегна на дивана.
-Ц-целували сме се... - промърморих и вперих поглед в пода.
-Браво на вас! Минали сте на следващото стъпало във връзката си. - той започна да ръкопляска с прекалено сладка усмивка.
-Защо си губя времето с вас, по дяволите? - станах от дивана и протегнах ръце.
-Чакай де, къде отиваш? Тъкмо стана интересно. - каза Рей, но аз вече се изкачвах по стълбите към горния етаж.
-Ще си взема душ, вие си играйте колкото искате. - влязох в банята и заключих след себе си.
_________________________
Tova se poluchi mnogo skuchno :')
Дøвũждąнë~
BINABASA MO ANG
Guilty without Fault (bxb)
Short Story"Всяка сутрин се събуждам с онова чувство на вина, без да знам защо." Аз съм Натаниел и в тази история ще ти разкажа как живота ми се промени благодарение на него.
